Краят на работната седмица е чудесен момент да обиколим местните изложби с приятели и да дадем малко упражнение на мозъчните гънки, разсъждавайки върху екзистенциални въпроси и изкуство. Този петък намираме предизвикателство в изложбата “Define” на Елисавета Въчева, която се открива в галерия Етюд от 19 ч.
Елисавета е художник по образование и основно се занимава с графика и живопис, докато не открива безкрайните възможности на изразяване, които дава колажът. В изложбата й намираме дигитални колажи с безброй символи, метафори и идеи, вплетени едни в други, даващи шанс на публиката да се припознае в тях на базата на собствения си опит, интереси и идентичност.
Как откри колажа и какво те отведе точно в тази посока?
Истината е, че никога не съм харесвала колажа и когато ми се е налагало да правя, е било с голямо нежелание. Преди няколко месеца реших да пробвам все пак да направя колаж и се въоръжих с няколко стари списания, лепило и доста референции. След втория не исках да правя нищо друго. Явно сега му е било времето!
От конкретна идея ли тръгваш за всеки колаж или елементите сами се подреждат визуално, така че да създадат собствена история?
Винаги имам конкретна концепция, но елементите се подреждат в колажа по начин, който носи много повече от моята идея. Колажа може да се прочете строго индивидуално за всеки един от нас. Това е едно от нещата, което ме привлича в него – недодялания буквализъм и безкрайната метафора.
Фокусът в повечето от колажите ти пада върху женските образи, разкажи ни малко повече за главните “героини” в колажите и тяхната идентичност или история?
Наистина, главно изобразявам жени, макар и да се опитвам да избягам от тях или поне от моята представа за тях. Нямат конкретна идентичност или поне такава, за която да съм наясно. Историята им е смесица между моята, на хората около мен и вероятно на всички останали.
Кога творческият процес върви най-лесно и продуктивно? Дай ни няколко любими парчета от плейлистата ти, които вървят за фон, докато работиш?
Най-лесно и приятно ми е, когато цялото ми внимание е обсебено от работата. Колажите в тази изложба са сътворени под мелодията на Her, Elliot Moss, Michelle Gurevich (която обожавам) и Florence and The Machine.
Колажирането на ръка и докосването до материалите дава ли повече автентичност и добавена стойност или дигиталният начин на колажиране дава повече свобода на изразяване?
Колажирането на ръка е определено доста по-ограничаващо. В дигиталния колаж можеш да имаш пет елемента, а с тях да направиш безкрайно много неща.
Вдъхнови ни с твои любими артисти, които са повлияли на личното ти и професионално развитие.
На първо място няма как да не спомена Микеланджело с целия титанизъм и откровена арогантност. Бош, Ото Дикс, Джени Севиле, Гоя, Луциан Фройд, Робин Редиш, Джеси Трис, Лара Ларс и много други.
Повече време отнема измислянето на идеята или реализацията й до краен продукт?
Със сигурност реализирането й. Най-често идеята идва доста неочаквано, но след това самият подбор на правилните изображения и цветове е доста по-бавен.
Къде записваш или с кого споделяш идеите, които ти хрумват през деня?
Последните няколко месеца в един много изстрадал тефтер на работа. Като цяло идеите си ги пазя за себе си, защото най-често когато ги споделя, след това не ги осъществявам. За съжаление, страдам от някаква особена форма на мързел – ако оповестя намеренията си, решавам, че половината работа е свършена и другото може да почака във времето.
Всеки артист оставя голяма част от себе си в своите произведения. Но ако трябва да направиш колаж-автопортрет, как ще изглежда той?
Иска ми се да кажа, че ще бъде нещо грандиозно с много пластове и някъде там ще се крие смисълът на живота. Но вероятно ще бъде нещо много по-семпло.