Вера и Александър стартират бранда си AforAvocado през 2015 г., след като живеят известно време в Лос Анджелис, където се запознават с авокадовото масло. Впечатляват се от неговите изключителни качества и свойства толкова много, че решават да базират всичко именно на него. Започват с кулинарни продукти, като впоследствие пускат и серия козметика с натурална грижа за кожата. Козметичната им серия идва в специални airless флакони от рециклирана пластмаса, които запазват продуктите максимално, без да се окисляват и замърсяват.
Защо именно козметика?
Александър: Не го правим просто заради парите, искаме да се чувстваме пълноценно и щастливи, а и когато правиш нещо с любов, крайният ефект е много по-добър.
Вера: Не правим козметика самоцелно. В началото беше много странно, защото хората очакваха предимно аромати, а все пак главната цел на козметиката е да действа, да хидратира, да изглажда, ароматът идва след това. Вложили сме всичко от себе си, за да съберем качествена суровина, да усъвършенстваме рецептите и да намерим изключителни професионалисти, които до произведат продуктите. Всичко се прави в България, авокадовото масло идва от Мексико, а опаковките от Италия. Стараем се винаги всичко да е с еднакво качество и много ценим това, че хората ни избират.
Как се справяте с работата в екип?
Александър: Нещата се получават доста добре, защото всеки знае къде му е силата и не се бърка много в работата на другия. Аз дори нямам Facebook, тя е по социалните мрежи и визуалното оформление, a aз се занимавам с деловите взаимоотношения.
„Стигаш до burnout, защото не можеш да разграничаваш работата от личния живот, не можеш да оставиш мисълта за работа. Оказва се, че е по-тежко, когато е нещо твое.“
Кой е най-големият проблем, с който сте се сблъсквали?
Вера: Единственият проблем е, че като работиш за себе си и знаеш, че няма кой друг да свърши дадено нещо освен теб, работиш до късно, работиш и уикендите и всичко започва да се слива. Стигаш до burnout, защото не можеш разграничаваш работата от личния живот, не можеш да оставиш мисълта за работа. Оказва се, че е по-тежко, когато е нещо твое.
Имате ли някаква тайна за преодоляването на стреса и преумората?
Вера: За няколко дни да се избяга сред природата, да се скъсат всички връзки с компютри и графици. И после обратно, докато пак се настроиш за същото.
Александър: Най-зареждащото е свободата, сам да си зададеш цели, сам да си избереш пътя, по който да стигнеш до тези цели. Това е безценно. Насладата от крайния резултат и отзвука на клиентите ни, ако ще да сме работили половин година денонощно, е просто невероятно чувство. И веднага забравяш за умората и проблемите.
„Не се е провалил този, който не е опитал. Дори когато има трудност – ставаш, изтупваш се и продължаваш.“
Какъв съвет бихте дали на хората, които сега стартират свой бизнес?
Вера: Търпение и постоянство, да не се притесняват от възможност за провал. В България едва ли не понятието провал води със себе си някаква тежест, човек се страхува. Направи ни впечатление, че в Щатите хората не се притесняват от провала. Не се е провалил този, който не е опитал. Дори когато има трудност, ставаш, изтупваш се и продължаваш. Независимо какъв е резултатът, имате ли желание, бъдете упорити и постоянни и ще стане рано или късно.
Александър: Моят съвет е, че всеки, който стартира бизнес, трябва да си събере информация, да си направи рисърч и маркетинг стратегия. Този страх от провал е ехо, което задължително трябва да присъства. Но това трябва да е фон, защото именно то те кара да осмисляш и да гледаш сериозно на всяка една стъпка, която предприемаш. Пари се печелят и пари се губят, но това не е най-важният фактор. Когато започнеш да правиш бизнес, се запознаваш с толкова много хора, добиваш знания и умения, които са безценни. Смело напред, но не безотговорно, защото съдбата обича смелите. Сега, като сме млади, можем да преобърнем света, стига да го вярваме.
„Смело напред, но не безотговорно, защото съдбата обича смелите. Сега, като сме млади, можем да преобърнем света, стига да го вярваме.“
Задължителен ритуал сутрин?
Вера: Със сигурност кафето, особено сега, когато комбинирам майчинство с работа, без кафе не ми се получават нещата.
Какви искахте да станете като малки?
Вера: Исках да стана лекар някой ден, но дядо ми, който е такъв, ме разубеди. Явно не съм го искала чак толкова много. В крайна сметка, трябва да надделее твоето желание и концепция, защото животът си е твой.
„Ще намерим начин да стане и кой път да извървим, за да може стъпка по стъпка да стигнем.“
Като част от рубриката ни, каква е вашата суперсила?
Вера: При мен е търпение и организираност.
Александър: Търся добрината в хората. Често ми казват, че съм наивен. Заобиколен съм от хора с идеи, на които им е трудно, но се опитват. Това ме зарежда и ми дава сила.
Вера: Много често срещаме отговора: „Не, това не може да стане, абсурд!“, когато питаме за различни неща и търсим решение на някакви проблеми. При нас е точно обратното. Да, ще намерим начин да стане и кой път да извървим, за да може стъпка по стъпка да стигнем.
