Татяна Миткова и двамата ѝ съдружници започват ClaimCompass от 3 различни точки на земното кълбо, но с много късмет, желание и стартъп химия екипът им успява да разработи успешна дигитална услуга, която ни помага при пътуване със самолет. В онези ужасни моменти, когато полетът ни е отменен или закъснял, ClaimCompass се справят с правната страна на нещата и се борят да получим справедливо обезщетение от авиокомпаниите.
Татяна завършва право в Берлин, но активното развитие на стартъп средата в немската столица буквално я залива с вдъхновение и дава тласък към една нова посока. В нея правото остава на заден план, изместено от интересни хора и проекти, които са част от вълнуващия живот на предприемачеството. За 2 години Татяна и екипът ѝ успяват да привлекат вниманието на американски инвеститори и да минат през менторска програма в Америка, където получават незаменим опит и знания от най-добрите в сферата, а след това се връщат в България, където изграждат екипа си.
Би ли се върнала към правото някой ден?
Преди да се преместим обратно в България, буквално направих чистка и изхвърлих 15 килограма учебници по право. Ново начало като стартъп човек. Не планирам да се връщам към правото, защото това, което ми се случи последните години, е толкова интересно! Учиш нови неща всекидневно, сам решаваш какво да правиш, а и работиш с най-яките възможни хора. Това ме прави щастлива всеки ден и ми е много трудно да си представя да се върна в библиотеката или на лекции. Нито пък в кантора, където тръгваш от най-ниските нива и след 20 години може би си партньор, който пак прави сравнително скучни неща всеки ден.
Защо избрахте София?
Нашият бизнес модел се базира на един европейски регламент и пазарът ни е в Европа, затова Америка би била много нелогично решение. Освен това бизнесите там изгарят три пъти повече пари от нас, макар че имат същия екип и нужди. Стори ни се ненужно да е друг голям град в Европа, тъй като си има и негативните страни – когато има 500 стартъпа е много трудно да стигнеш до ментори и програми, до хора, които да те забележат. В България, за добро или лошо, екосистемата е толкова малка, че всичко ни се струва много достъпно. Хората те подкрепят, срещат се с теб, дават ти обратна връзка. Едно от притесненията ни беше дали ще успеем да съберем правилния екип, но от 5 човека станахме 15 и тези хора ги намерихме предимно в България.
През последните години средата се променя много динамично именно благодарение на такива иновативни компании, които избират да работят тук.
Да, има и една по-идеалистична цел, не само за нас, но и за други подобни компании, а именно влиянието, което можеш да имаш към други хора и към средата в положителен аспект. В момента и тримата сме част от Able Mentorship – програма, която те свързва с ученици, на които ти си ментор и помагаш да изградят собствен проект. Той може да е социален, предприемачески, свързан с личностно развитие и участието в това носи много удовлетворение. Според мен в образованието в цяла Европа липсва всякаква предприемаческа култура. Много рядко съм виждала примери на учебни занимания, които да те възпитават в решаване на проблеми, в мислене, в работа в екип, във валидиране на това, което си направил.
Какво би искала да знаят другите млади хора, които тепърва стартират свой проект или компания?
9 от 10 стартъпа не се случват по всевъзможни причини и трябва да знаеш, че не всички яйца са в една кошница и вероятно това не е голямата ти идея, която ще развиваш цял живот. Това е просто една идея, която ако не се случи, имаш втора идея, трета идея и тн. Много от хората са фиксирани върху идеята и визията, но всъщност всичко лежи в изпълнението – какъв екип, с какви ресурси, как ще стигнете до клиентите. Трябва да успееш да сложиш този предприемачески стремеж и вдъхновение в продуктивни рамки и да не се страхуваш да правиш промени, ако нещо не проработи от първия път. Трябва да си много адаптивен и отворен към знания.
А за вас кое беше най-голямото предизвикателство досега?
Да си сменим начина на мислене. В началото бяхме много консервативни заради липсата на опит, мислехме по традиционен и подреден начин. Но да имаш такава компания изисква да си много адаптивен към промяна, непрекъснато да вземаш решения на базата на цифри и статистика, а не защото се чувстваш по определен начин. Сега в момента, в който някаква цел се постигне, ние вече сме готови да мислим за следващата. Няма момент, когато да се чувстваш удобно и комфортно. Всеки месец трябва да правиш нещо ново, за да оцелееш, да мислиш за новите иновации и експерименти.
С двамата ти съдружници изглежда се допълвате чудесно. Какво е ключовото в изграждането на работещ екип?
Това е много централна тема за компаниите и стартъпите. Малко е като романтична връзка, при която прекарвате толкова време заедно, можете да спорите за неща, но трябва да има и химия. При нас важното е, че постоянно се бутаме един друг напред, вдъхновяваме се, има спор, но е конструктивен, има честна обратна връзка. Двамата ми съдружници са много различни и имаме различен набор от умения, не си даваме акъл за някакви подробности в работата, но се окуражаваме всеки от нас да расте личностно, да прави интересни проекти и това е много мотивиращо.
Пътуваш ли често?
С компанията предимно пътувам за конференции, събития, свързани с финансиране, както и такива с фокус върху самата индустрия. Лично пътувам много често до Берлин, както и из Европа, защото е много лесна и достъпна. Преди няколко години с приятеля ми направихме пътуване на стоп из Мароко, а с екипа ни скоро имахме нещо като team building в Колумбия.
Издай какви са твоите ритуали, когато ти липсва вдъхновение?
Всеки има стресиращи периоди, когато нищо не се получава. Ние сме в етап, в който трябва да се откъснем от оперативните процеси и да мислим по-стратегически. Предимно ми помагат хората около мен, съдружниците ми, както и приятелите ми, които правят съвсем различни неща, но са със същия начин на мислене, който включва непрекъснато търсене на нови предизвикателства и учене от всичко. Обикновено като се видиш с такъв човек, дори и само за час, се връщаш презареден и изпълнен с идеи и енергия.
Сподели ни за последния проект, който те е впечатлил, както и кои са твоите любими стартъпи?
По принцип не се интересувам от модни стартъпи, но ми направи впечатление By FAR – имат впечатляваща история и много успешен Instagram маркетинг. N26 пък е един берлински стартъп за лесно мобилно банкиране. Имаш супер яка карта, която се приема в целия свят, няма месечни такси, можеш да теглиш от всякъде. Използвам им картата и работи страхотно, можеш да си я направиш с видео разговор и не се налага да ходиш до банката. От българските стартъпи Swipes ми харесват страшно много, заради работната им етика, продуктът им е много философски, минал е през много фази и интерпретации. Начинът, по който мислят, нивото, на което работят, е world class отвсякъде. Не са много стабилните компании в България, които да строят толкова софистициран софтуер и да променят начина, по който се правят продукти тук.
Като част от нашата рубрика „Стартъп Герои“, каква е твоята супер сила?
Спокойствие и дипломатичност в трудни ситуации.
