Iris е софтуер, който се грижи за очите и продуктивността ни, докато прекарваме дълги часове пред компютъра. За Iris пък се грижи Даниел Георгиев, който създава приложението преди 3 години, когато е едва на 19 години. Още от първите няколко минути ни става ясно, че Даниел е доста скромен, изключително упорит и последователен в работата си. От онези хора, които хич не обичат да се хвалят и като си наумят нещо, не се отказват, независимо колко усилия трябва да вложат. Увлекателно ни разказва как много години е тренирал гребане като част от националния отбор и дори е бил на Световно. С течение на времето решава да се занимава с програмиране и изхождайки от собствения си проблем с очите, Даниел започва да търси сам решение, експериментирайки с началните варианти на Iris. В момента приложението е достъпно за компютър и телефон, ползва се от около 2 милиона потребители в цял свят и пази очите ни от вредната светлина на монитора.
Какво е нужно според теб, за да си успешен?
Мисля, че трябва да си скромен и работлив, за да успееш. Проблемът е, че повечето хора тръгват с крайната цел. Дори и аз бях така. Но когато започнеш да правиш нещо, което ти е наистина необходимо, имаш стимул да го направиш и да го завършиш. Не трябва никога да тръгваш с парите като крайна цел. Можеш да оцениш еднакво нещо съвсем малко и частен самолет например, стига да си работил здраво и за двете. Iris не е това, което беше в началото, но дори и да не се беше получило точно приложение за очите, пак щях да го направя за нещо друго. Каквото хората искат. Пробваш, докато намериш нещо, което е полезно за хората и което искат да го ползват.
Кое е най-голямото предимство да работиш сам?
Предимството да правиш бизнес сам е, че ръководиш живота си, контролираш всичко и затова всичко е прекрасно! Единствената причина хората да не го правят е, защото си мислят, че е твърде трудно. Още от малък не мога да си представя да работя за някой друг или в стандартен офис. След 2 години работа в офис ми се искаше да се самоубия, въпреки че ми предлагаха повишение на заплатата, за да не напускам. Когато работиш сам, можеш да взимаш решения веднага, защото не трябва да се съобразяваш с никого и всичко става много по-бързо. Освен това смятам, че трябва лично да усетиш болката от това, което правиш.
Проблемът е, че повечето хора тръгват с крайната цел.
Благодарността идва от това колко си се потрудил.
Коя е твоята движеща сила?
Постоянно да се уча и да се развивам. Това ме прави спокоен и емоционално стабилен. Също така да правя нещо за другите. Много пъти получавам супер мили имейли, че съм променил живота на някой в Бангладеш например. А ти какво си направил – 5 реда код. Добре де, няколко милиона реда, но все пак!
Докато създаваше Iris, имаше ли нужда от reset бутон понякога, за да се отървеш от стреса?
Тогава просто нямах избор, бях твърдо решен, че трябва да се получи, нямах reset бутон. Трябва да се изолираш малко от социалното мнение, за да не те дърпа надолу. Всички ми казваха да се откажа. Дълго време работих върху Iris, докато приятелите ми вече бяха втора-трета година в университета, затова малко се изолирах. Трябва да се събереш със себе си, дори да постоиш на някакво тихо и тъмно място, за да попиташ сам себе си – какво искаш, какъв трябва да си, какво да направиш. Доста често съм правил точно това.
След един успешен стартъп на тези години какви са следващите ти големи цели?
Сега работя по един по-социален проект, който се казва Vision и е насочен към далтонисти, за да видим дали по някакъв начин ще можем да помогнем на хората с цветна слепота да виждат повече цветове, да живеят един по-нормален живот. Докато във Vision имам партньори, в Iris правя всичко сам. Наистина трябва да си много фокусиран в това, което правиш и тези две неща засега са максималното раздвоение, което мога да си позволя.
А как виждаш себе си и Iris след 10 години?
Искам да има Iris на всеки компютър. Не бих продал приложението, но бих го автоматизирал в една завършена и подобрена форма, така че да няма нужда от служители, дори да няма нужда от мен. Ако вкарам съдружници в Iris, ще се изпокараме и ще съсипя един вече успешен бизнес. Не искам да счупя нещо, което работи.
Как си почиваш?
Имах две години на много интензивна работа, нищо друго не правех освен да работя, изобщо не излизах. Сега работя по-малко. Почивам си, като ходя на фитнес. Досега развивах качества, свързани с маркетинг и продажби, сега в следващите няколко години искам да развивам по-артистични качества. В личен план искам много да изградя soft skills, защото това винаги много ми е липсвало. Аз винаги съм бил като машина, като алгоритъм. Сега ходя на всякакви неща, на различни танци, на салса например.
Истинското удоволствие идва от това, че помагаш на хората.
Сподели ни за някой проект, който много те е вдъхновил или впечатлил?
Биткойн, Етериум, блокчейн. Големият ми проблем е, че много се разфокусирам, имам папка с 2-3 хиляди нови идеи. Това, което стои най-отгоре, са биткойн, криптовалути, блокчейн и особено Етериум. Но не да инвестираш в Етериум, а по-скоро самата мрежа и това да революционираш правото.
Като част от нашата рубрика „Стартъп Герои“, коя е твоята супер сила?
Постоянство. Иначе бих искал да мога да контролирам времето. Аз съм супер щастлив и мога да живея вечно. Никога не ми стига времето и ако мога просто да направя деня малко по-дълъг, ще е много хубаво. Ще можеш да направиш всички неща, да обиколиш всички места, да видиш всеки човек.
