Андрю Тротър и Мари Луз Видал, по професия съответно интериорен дизайнер и фотограф, стоят зад едно от най-интересните и въвличащи издания напоследък – Openhouse Magazine. Списанието представя креативни и вдъхновяващи хора от цял свят, които отварят домовете и работните си места за читателите. Openhouse е гид за архитектура, фотография, градски пространства, а и рецепти от цял свят, който цели да ни напомни, че трябва да се наслаждаваме на всеки един момент…
Какво се случва, когато дизайнер и фотограф решат да създадат списание?
Андрю Тротър: Всъщност, така и не стигнахме до решението да създадем списание… Просто така се получи. Споделяхме една къща, която някак се превърна във фотографска галерия и постепенно със съквартиранта ни Нобу започнахме да организираме и вечери, концерти, дискусии. За 3 години през вратите на дома ни преминаха над 4500 човека. Научавахме за все повече нови проекти и започнахме да пишем за тях.
Какво представляваше началото на кариерата ви в издаделската индустрия?
Беше вълнуващо. Нито един от нас нямаше опит в този бизнес и затова решихме, че трябва да създаден нещо, което е не просто красиво, но и информативно за хората – като гид за всички тези интересни хора, които живеят по света.
Разкажете ни повече за най-любимия си проект досега – кой е най-впечатляващият интериор, който сте публикували, кои са хората, които стоят зад тези интериори?
Всъщност, списанието не е насочено върху интериорите толкова, колкото върху хората и техните общности. Получава се така, че хората по един или друг начин отварят домовете си за нас.
Много харесвам Cinema Flora от брой 2 и Fem в Истанбул от същото издание.
Отседнахме в дома на Йорн Утзон, в който често отсядат архитекти. Това беше много специално и духовно изживяване за мен. Самата къща и нейната локация – точно до морето – те карат да се чувстваш в пълен синхрон с природата.
Ако трябваше да изберете една от публикуваните къщи в Openhouse за свой дом, коя щеше да бъде тя?
Най-вероятно Can Lis от Йорн Утзон, но също и Els Comellars на Джон Палсън, които се намират недалеч една от другата – това е един чудесен комплекс, обграден от маслинови дръвчета.
Коя част от света бихте желали да опознаете в бъдеще?
Умирам си да посетя Бразилия и да разгледам подробно работата на Оскар Ниемайер и Паулу Мендес да Роша. Също така Япония заради Тадао Андо, а и защото обичаите там са ми много интересни.
Град или провинция?
Харесва ми да посещавам и да прекарвам време в градове, но истински обичам живота в провинцията. Имам нужда от мир и спокойствие в ежедневието си.
В продължение на 15 години живях в Лондон и колкото и странно да звучи, това е един от най-спокойните градове, в които съм живял.
Има толкова много паркове и градини, много е лесно да избягаш от лудницата и да се почувстваш част от природата.
Кой е най-добрият урок, който получихте около работата си по Openhouse?
Научих, че хората обичат да споделят. Днес можем да бъдем свързани във всеки един момент с дори най-далечните точки на света, но знаем ли какво се случва около нас, в нашия квартал? Познаваме ли съседите си? Срещаме ли се с хора извън приятелския ни кръг?
Тук трябва да спомена хора като Джим Хейнс, който е домакин на неделни вечери в Париж всяка седмица в продължение на вече 37 години, и Маржори, който пък организира ежеседмични джаз концерти в Харлем. От тях се научих да се наслаждавам на живота, който водя, и да се стремя постоянно да разширявам кръгозора си.
Смятате ли, че се заражда тренд към “joie de vivre”, имайки предвид всички тези лайфстайл списания, блогове, магазини, ресторанти и кафета, които се появяват толкова бързо?
От една страна смятам, че всички мислим прекалено много за това колко перфектен трябва да е живота ни – дали интериорът ни е с точните детайли, или пък дали сме облечени в правилните дрехи, докато стоим в най-доброто кафене, снимайки перфектното кафе… и така всъщност пропускаме истинските удоволствия в живота.
Когато се запознахме с Александър от Ofr, в неговия дом в Дордон, наистина си помислихме – УАУ, това е човек, който наистина знае как да живее. Той се наслаждава на всеки един момент от това, което прави.
Хубавото на всички тези списания, блогове и Instagram профили е, че показват на хората какво се случва по света и ги въвличат в нови и интересни места и събития. Цели градски райони се променят, защото всеки желае близкото кафене да предлага по-добри сандвичи и кафе.
Ако наистина вярваш в това, което правиш, тогава просто го направи!
Какво вещае бъдещето за издателската индустрия? Какво бъдеще очаква Openhouse?
Не мога да бъда сигурен какво вещае бъдещето, мисля че нещата в последните няколко години много се промениха.
А ние – ние просто ще продължим да правим това, което умеем, и ще се наслаждаваме на всяка минута от това пътешествие.
Имайки предвид вашия опит и знание, какъв съвет бихте дали на някой, който желае да поеме нова посока и да започне собствен креативен проект?
Ако наистина вярваш в това, което правиш, тогава просто го направи! Не прави нещо, просто защото мислиш, че е готино. Почувствай със сърцето си, че има нещо в теб, което ще ти помогне да направиш своя живот, а и живота на хората около теб по-добър.
