Онсен и Адриана са големи фенове на Game of Thrones. Последният епизод дори гледали на откритo и в компания. Онсен бил с надпис “Keep calm. Ял съм.” Ако си фен ще разбереш, ако не – имаш шест сезона да наваксаш и да внимаваш извънредно на Battle of the Bastards. Иначе Адриана се занимава основно с детския си парти център. Онсен също обича деца. Освен това е толкова възпитан, че при затворени врати чука леко с лапичка, когато иска да влезе.
Днес вдига лапа и му даваме думата. DOG TALK е съвместната рубрика на мобилното приложение, което свързва собствениците на домашни кучета DOGLAR и Under The Line.
По какво си приличаш с японците? Освен по очите…
Е, може би мъничко и по цвета. Като тях съм мъдър и търпелив. Освен това предполагам, че и те като мен могат да лаят, докато са захапали два пантофа.
Чухме, че в Япония се водиш национално съкровище, какви въобще ги вършиш в България? Признай си, че емигрира заради бялото сирене?
Честно казано в началото не знаех какво се случва – докато се усетя вече бях сменил два полета и се озовах в карго отдела на летище София. Сега обаче се чувствам отлично – природата много ми допада, изварата също. Сирене вече и в баниците няма.
Ориз, риба или водорасли?
Обичам да избирам, чак когато всичко е сложено в купата ми. Доста добре се справям с отстраняване на определена част от менюто ми, без дори да близвам от това, което не ми се яде. Няма да сбъркате, ако сложите от всичко и добавите агнешко.
Знаеш ли историята за дядо си Хачико? Впечатляващ вид сте вие май?
Разбира се, че знам историята – като малък често ми я разказваха преди лягане. Мама и татко дори са ходили на екскурзия с техните стопани до гара Шибуя в Япония, където има паметник на Хачико, но аз вече съм бил в България. Видът ни е един от най-древните и почти не се е изменил през годините, но за съжаление все още не е твърде разпространен в България и ми е трудно да си намеря партньорка.
Има противоречиви мнение – опасен ли си или гушкало?
Категорично не обичам прекалено навлизане в личното ми пространство. Хубаво е, че имам вродена самурайска издръжливост, която ми помага да изтърпя ежедневното галене и гушкане от стопаните ми, понякога и от малки дечица на улицата. Опасен съм основно за кучета, подаващи се от дамски чанти, не ги разбирам какво правят там и веднага се хвърлям да ги вадя.
За колко бягаш 100 метра?
Зависи пред какво съм изправен – видя ли ескалатор, бягам 100 метра за отрицателно време, но в обратната посока. В началото бях така и с асансьорите, но разбрах, че кислородът не свършва толкова бързо и не е нужно да си задържаш дъха вътре.
Ако имаше филм за живота ти, как щеше да се казва?
Честно казано не съм мислил по въпроса – нещо като “Животът е прекрасен”, но със сигурност трябва да присъства думата “любов”, защото обичам и се чувствам обичан.
Какви ги вършиш сам вкъщи?
В къщи съм доста зает, нямам време глава да вдигна – от сутрин та чааак до вечерта лежа и чакам, чакам да се върне някой и да поиграем. Пакости не правя, честно!
Кой ти е коронният номер?
Много обичам да се возя в кола и често, когато вдигнат вратата на багажника ме намират настанил се там и заемащ място за два куфара. Така де, без някоя и друга дрешка могат, но без мен – накъде?
С какво можем да те подкупим?
О, неподкупен съм аз! Не може да ме съблазниш с нищо! Ако ми дадеш някое лакомство, ще го взема само, за да не те обидя. И второ да ми дадеш, и него ще взема, просто съм добър.
Кой е препъникамъкът в ежедневието ти, голямата драма в живота на една акита?
Най-голямата ми мъка е, че има твърде малко хотели, а и места в България, в които ме допускат и се налага да пътуваме в чужбина за семейните ни почивки. Също така голяма обида за една акита и да ми казват “кучето от меме-то”, понеже очеизвадно става въпрос за по-малкия ми братовчед – шиба ину.
Какво не знаем за Ади, а трябва?
Понякога работи до много късно и съкращава разходките. Сега като го знаете, може да и кажете, че не е хубаво да прави така!
Твоята житейска философия е…
Животът е един и същ, независимо дали се оплакваме или му се радваме. Това го е казал някой древен японец, но ми харесва, защото, когато на 3 месеца се озовах в България, предпочетох да съм щастлив и да се радвам на живота такъв, какъвто е
