Днес ти представяме две кучета, които могат да се похвалят с повече обрати в живота си, отколкото в сценария на Fight Club. Зина е проекто куче-водач, а Шами обитавал някакъв гараж, преди да извади луд късмет и съдбата да го срещне с Мила. Третият елемент в това комбо, Мила, се занимава с менажиране на артисти. За йерархията вкъщи днес разпитваме Зина и Шамски.
DOG TALK е съвместната рубрика на мобилното приложение, което свързва собствениците на домашни кучета, DOGLAR и Under The Line.
Шамски, дочухме, че това е име “под прикритие”. Как се казваш всъщност и каква е историята ти?
Откъде чухте тази информация?! От щаба не са ме уведомили, че ще разкриват публично мисии!
Казвам се Шамски… поне от известно време насам е така. Имал съм други имена, живял съм на други места, но нямам право да разкривам поверителна информация. Важното е, че успях да избягам преди 5 години и Мила ме “спаси”, както обича да го нарича. Преминах през сериозен период на медицински интервенции и рехабилитация. Имам и леки пластики, но да не изпадаме в подробности.
Доста дълго време се налагаше да ходя с Мила на работа, докато се възстановявах – работил съм в телевизия и продуцентска компания. Имам прес-карта, ако се налага да доказвам!
А защо ме кръсти Шамски, не съм сигурен. Така ме нарече, още щом ме видя. Чувал съм истории, нещо, че е гледала телевизия, сериали, някакъв си Реймънд имало… Моите проучвания показват, че това е име на американски футболист.
Харесва ми. Смятам, че ме представя достойно, аристократично! Е, малко затруднява бабите по улицата, които питат “Как се казва, кученцето?”
Зина, как прие появата на Шамски у дома?
Бях на 6 месеца, а той голям и плюшен! Тогава имах други приоритети. Имаше си някакви проблеми, затова му позволих да остане, но вече не си спомням точно какви. Мина доста време оттогава.
Нещо май ревнуваш? Ще простиш ли някога на Мила, че вече не си единствена в сърцето и на дивана й?
Не, не, не, не сте ме разбрали. Аз не ревнувам, аз съм ГЛАВНОТО ЖИВОТНО в това семейство! Държа на статута си и прилагам техники на физическа намеса, ако се усъмня, че някой забравя това.
Относно сърцето на Мила – разбира се, че й прощавам, стига да не забравя гореспоменатата ми позиция. А и това, че сме двама ми дава възможност да ходя често с дядо на разходка в парка, а той има много време, нали разбирате.
Що се отнася до дивана – там все още съм единствена, той е висок, а Шамски – късокрак и тежък.
Разправят, че красотата е симетрия, вие как го чувствате? Как поддържате тези атлетични (поне за някои от вас) тела?
Зина: Красотата има много лица – днес си къпан и сресан, златото в козината блести, утре си щастлив, овъргалян в нещо вълнуващо-лепкаво-миризливо, после се гмуркаш в кални води. Красотата е в щастието, мисля. За да съм по-конкретна, моята рецепта е – тичане, плуване, редовни кални бани в парка, спринт в обратната посока, когато някой иска да ме прибира и др. Храня се добре, понякога хапвам и навън…
Шамски: Споделям философията на моя сънародник Уинстън Чърчил, която в булдожката си версия звучи така: Обилно хранене, силно хъркане и най-важното – никакъв спорт!
Шами, как приемаш факта, че Зина е на всички кучешки реклами, а теб най-много да те вземат за крем за бръчки?
А, като всяка блондинка Зина е винаги с едни гърди напред в този бранш. Но представете си сериозен мъж като мен да тича в каданс по росна ливада и да се самоизтъква, че таратонките му са с отлична консистенция! Ние, булдозите, сме атлети, дай ни на нас скейт, сноуборд, вятър в косите. Ех, да не бях с травма в коляното… А това с бръчките е пълен нонсенс – колкото сме по-млади, толкова по-дълбоки гънки ни красят.
Има ли нещо, по което си приличате или просто сте от различни планети?
Шамски: Освен че ни се налага да живеем в едно семейство, не се сещам за друго.
Зина: Той ме обича, аз го обичам, Мила ни обича (мен малко повече, разбира се), ние я обичаме! Като близнаци сме!
За какво все не може да се разберете?
Зина: Всичко ми унищожи! Всички топки спука, не ми се говори.
Шамски: Имаме основни различия относно това, какво трябва да ти е поведението, докато те разхождат. Тя трябва да е първа, първа да стигне! Дърпа напред и бърза. Аз пък смятам, че се върви зад човека, който те разхожда, с лек и бавен ход, като се налага непрестанна корекция в темпото на ходене със спиране и запъване на място. Имам известни подозрения, че това вероятно затруднява Мила, когато ни извежда заедно, защото всеки от нас държи на своето.
Какво правите, като сте сгафили и искате да замажете положението. Признайте си най-голямата изцепка, коронния номер!
Зина: Не замазвам положението! Не знам как, но тя винаги разбира! Затова бягам!
Веднъж дръпнах много рязко дядо ми в парка и го съборих. Като падна му се разпиляха много стотинки от джоба и аз бързо ги изядох до една! После Мила ми дуднеше нещо – как съм могла, възрастният човек, бла-бла. Освен че съм го била съборила, съм го била и обрала. Ходи после обяснявай, че съм се погрижила и аз веднъж за семейните финанси.
Шамски: Аз съм джентълмен, от аристократичното потекло Зестра Караконджул, както пише в моето родословие. Това повелява да не правя мизерии. Живея с философията, че каквото е оставено на мое разположение, докато съм сам, мога свободно да разполагам с него. Знам, че Мила се грижи за мен и ми оставя по някои обувки с ток, когато са свършили клечките за зъби!
Ако се окаже, че тя има проблем с това и ми се скара – аз веднага отвръщам на удара. Нищо не замазвам!
Ако снимахме филм за вас, как щеше да се казва?
Зина: Кога ще снимат филм за нас? Мисля да предложа “Господарката на замъка”.
Шамски: Да предлага, каквото си иска – аз участвам само във филми по Удхаус.
Кой командва парада?
Зина: Мисля, че по-горе вече уточнихме това. Разбира се, че аз!
Шамски: Аз съм бил агент под прикритие толкова време. “Разбира се, че е Зина”!
Кое е най-голямото предизвикателство в ежедневието ви, голямата драма, препъникамъкът в живота ви?
Зина: Не разбирам защо се налага да си тръгваме от парка и защо “някои” си въобразяват, че другите градинки са опция въобще!
Шамски: Ще прозвучи парадоксално, но – голдъни и лабрадори, мъжки, не ги понасям, нито един от моите роднини не ги обича. Дълбокият провинциален нрав, безпричинната радост, свръхкомуникативност – все неща непонятни за английската аристокрация. Предполагам, че проблемът е на генетично ниво. Аз съм спокоен и смирен, но само да ми се доближат!
Какво не знаем за Мила, а трябва?
Шамски: Има навика да стои до късно, но аз я държа под контрол и мине ли полунощ, започвам да я викам и настоявам да идва да си ляга.
Зина: Тя не може да преценява височините, предполагам е нещо като далтонизма – вродено състояние. Все крие някой шоколад “високо”, и все е изумена как съм успяла “пак да го изям”.
С какво може да ви подкупим?
Зина: Хляб! Обичам хляб! Всякакъв! Всяка част от него!
Шамски: Как си въобразявате, че един шпионин ще отговори на такъв въпрос! Аз съм обучен професионалист! Вие защо питате? Какво имате в ръката? М?
Каква е житейската ви философия?
Зина: Бягай, докато можеш!
Шамски: Както казах по-горе “… и най-важното – никакъв спорт!”
