Мултидисциплинарният артист родом от Киев, Украйна, последно се изявява в София като творец на свободна практика в различни проекти – TEDxBG, One Design Week и най-ярко в създадена от нея марка Minushka, която специализира в добро настроение и изкуство за ежедневието. Поводът да си пишем с Вики е да разберем какво се случва напоследък с нея, намира ли време за своите причудливи илюстрации и с какви нови професионални колаборации успява да жонглира между привикването с ново място, гледането на две деца и работа.
Къде те намираме в момента?
В Дъблин в The Emerald Island.
Какво се случва покрай твоите творчески изяви?
Творческите ми изяви са много добре, слушкат, папкат, спинкат и пращат много поздрави.
Кой е проектът, над който работиш в момента?
В момента приключвам едногодишната ми работата с малко модно студио, където се оказах случайно и работих в така наречената fast fashion индустрия. Беше странен опит, научих разни изненадващи за мен неща, не знам дали бих искала да се повтори. Все още не знам накъде ще поема. Затова на моменти все по-често прекалявам с шоколада и се записах на фитнес.
Какво е усещането ти за визуалната сцена в Дъблин – има ли добри платформи за развитие на дизайнерите и може ли да ни кажеш за някои от тях?
Ще се опитам да отговоря така, че да не обидя никого и по-скоро да ви зарадвам, защото мисля, че в България има много повече вдъхновяваща креативна работа и среда. Тук има много талантливи хора, както и навсякъде, но животът е толкова ненормално скъп, че и да ти се твори, преди това трябва да си платил огромния си наем. (за референция наем на двустаен апартамент е средно 1400 евро). Ирландия е страшно красива страна с невероятен народ. От една страна много отворен (наскоро с референдум бяха приети гей-браковете), но от друга – строго консервативен (все още са забранени абортите, повечето училища са разделени на мъжки и женски и в тях се учи религия). Те не обичат много да се отличават един от друг и предпочитат функционален дизайн пред нещо просто красиво. Консервативността доста влияе на визуалната среда, както и това, че тук е север, всичко е някак бежово, тъмнозелено, тъмносиньо, сиво… Има много музика, всеки свири някъде и пише стихове. Има доста добри илюстратори, анимационни студиа, но с продуктовия дизайн някак нищо не ми е ясно, тъй като хората тук харесват тотално различни неща. Има хубави книги, а с дизайн на списания ситуацията е малко депресираща.
Има тенденция Ирландия да се сравнява с Англия, но това е грешно, защото Ирландия по размер е наполовин България, тоест дизайн-пазарът е направо микроскопичен, но за този размер бих казала, че се справят окей.
Как минава един обикновен делничен ден за теб?
Будилникът ми звъни около 5:30 и се надявам да отида на фитнес, но обикновено това не се случва и ставам към 7 с чувство за обърканост. След това закусвам с тримата ми джедаи и котката, приготвям обедните кутии за всички, коса/зъби, яке и изстрелване с големия ми син и тротинетките ни до училището му. Точно в 9 трябва да съм на работа и това се случва, благодарение на прекрасната ми тротинетка и страхотните тротоари на Дъблин. Този мой кон ми спестява около час и половина всеки ден! Работя в екип с още четирима дизайнери и работата е доста динамична. Към 2:30 вече карам към замъка си, събирайки децата по пътя. Работейки половин ден, ми дава възможност все още да виждам светлината през зимните дни и тъй като живеем близо до морето, често се разхождаме по време на отливи по дъното, събираме камъчета, гледаме умрели медузи, викаме “елааааа туууук” и прочее. После нормална рутина на майка с две деца и златния час за мен е след 9, когато мога да рисувам или да “отида на дискотека”. Лягам късно пак с чувство за обърканост.
Как се случи колаборацията с Quinn and Fox? Как те откриха? Какво доведе до нея?
В началото Quinn and Fox поръчаха някои от продуктите ми през Minushka.com. След няколко месеца ме поканиха за този проект. Марката е основана в Лос Анджелис от майка на четири деца. Когато се запознахме, QF имаше само няколко продукта, аз и още един дизайнер работихме по втората колекция. Сега имат специална линия, посветена на колаборации с международни артисти.
Каква бе задачата пред теб?
Беше много лесно всъщност, защото те знаеха конкретно какво искат и моят стил пасва много добре на идеята. А именно – да взаимствам от дизайна на възглавницата ми “Everybody is nice” и да направя дизайн на детските дрехи. В Америка има скандинавско течение на монохромни детски дрехи вече от няколко години и това ни беше посоката. Някак ме свързват със скандинавците, което за мен е лека изненада, но нямам нищо против. И всичко в колекцията е черно-бяло.
Колко време мина от първата изпратена рисунка на идеята до снимките с готовите модели?
Около година и половина. Това всъщност е бързо, тъй като те произвеждат всичко в Лос Анджелис, а при производство в Азия може да отнеме и повече време. (б.а. QF изтъкват като свое преимущество ръчната изработка на дрехите, както и целия процес на производство, който се случва само в Лос Анджелис.)
Би ли работила отново по принтове за дрехи?
Да, с радост, но зависи при какви условия и какво точно се изисква от мен като дизайнер. Не бих искала да работя с някой, който използва детски труд и активно копира работа на прохождащи дизайн студиа, което е редовна практика в тази индустрия.
Какво искаш да ти се случи в най-близко бъдеще?
Искам да правя детски книги и да се заема повече с илюстрация, както и всичко това да случи така, че да мога да си платя огромния наем.
Благодарим ти за отделеното време.
Аз благодаря и ви изпращам свеж дъблински полъх на морето и Гинес.
