04.
Име: Велико Маринчевски
Настояща локация: София
Професия: Художник
Интервю: Константин Вълков / yamabahari.com
Велико Маринчевски: Стремя се да съм прецизен, обръщам голямо внимание на детайла.
Косьо: Разкажи ни как създаде тази работа? Спомняш ли си? Кога се появиха пеперудите, момичето? Как се подреждат в главата ти?
Велико: Спомням си всяка моя картина… Тази създадох в Япония, в ателие за графика в предпланините на западно Токио – с бамбуци, кленове и сакури по склоновете.
Всеки ден срещах прекрасни, изумителни пеперуди с различни размери и окраски. Впечатляващи са огромните колкото човешка длан черно-бели пеперуди Miyama-Karasuageha – лястовича опашка, които предизвикват възхищение и респект. Как да не ги нарисуваш?
По същите пътеки срещах и фини, красиви японски момичета в кимона и с прически – шедьоври. Така се появиха, подредиха и настаниха в съзнанието ми. Направих няколко рисунки, цикъл графики. Някои от тях завърших по-късно в София.
Нарисувах момиче в профил – изящно, нежно… като пеперуда, срещнала пеперуди, с пеперуди, Тя, пеперуда….
Косьо: Кое е това момиче?
Велико: Реално или въображаемо? – И двете. Със сигурност съм я срещнал. Японско момиче.
Косьо: Колко време ти отнема всеки детайл? Имам чувството, че работите ти са всъщност прякото обяснение на думата “детайл”…
Велико: Колкото трябва, за да го направя добре. Някои работи са с повече детайли, други са по-изчистени, с по-малко. Има и повтаряемост на елементи, но винаги се стремя да съм прецизен, обръщам голямо внимание на детайла.
Косьо: Как работиш с цветовете?
Велико: Пестелив съм с цветовете. Обичам черно-бялото. И нюансите на сивото. В графиките – черно-бяло плюс един цвят – топъл, бледо-жълт, слонова кост или светла охра, който насища, носи много светлина, топлина, мекота.
В живописта използвам само любимото съчетание и нюанси на зеленото, охрата, кафявото, черното и бялото.
Косьо: По кое време на деня се раждат идеите ти? Кога създаваш?
Велико: Няма граници за идеите. Те се раждат, връхлитат по всяко време на денонощието. При всякакви обстоятелства, независимо от час, място и състояние. Създавам, когато съм настроен за създаване, както се настройва музикален инструмент преди да засвири… Процесът на създаване е различен. Понякога е мигновен – всичко е ясно, всеки детайл е на мястото си, няма какво да добавиш или премахнеш. Картината е завършена.
Често създаването изисква повече време и мислене. Идеята, която е постоянно в главата ти, не ти дава мира, напълно те е обсебила, лягаш и ставаш с нея, будиш се нощем, мислиш и я разгръщаш, после рисуваш, променяш и завършваш. Създаваш. Не започвам работа, преди да ми е ясно всичко.
Косьо: Каква беше първата ти реакция, когато се чухме и ти казахме, че става дума за “одеяло”?
Велико: Това беше страхотна изненада! Трогнах се от предложението ви. Казаx си: Ще направя проект за одеяло на yamabahari. Страхотно! С xора, с които имаме еднакво усещане за нещата, еднакъв вкус, с внимание към детайла. Хора, с които мога и ще бъде удоволствие да работя, да бъда част от създаването на продукт-произведение на изкуството от yamabahari. За мен е голяма чест, Константин и Силвия.
…Беше вълнуваща нощ… Висококачествено вълнено одеяло? Какво ще направя?
Не съм изпълнявал нищо такова досега. Дойдоха идеи, започнах да правя проекти в различни посоки. Това е нещо ново, различно, предизвикателство. После се срещнахме и ви ги показах.
Косьо: Възприятието ти за връзката между твоите работи и вълната?
Велико: Връзката е, че създаваме произведения на изкуството. Нишката – одеялото, което с лекота да носи мекота, топлина, уют в есенните и зимни дни. От другата страна съм аз, който произвежда картини. И предизвикателството.
Работя с острата страна на върха на иглата (има такава), правя линия по-тънка от косъм и безброй щрихи в една творба, върху медна плоча малък или среден формат до 80 см, с прецизен детайл и ясна, чиста, линия. Вълнената нишка няма тези възможности, но има други, друг чар.) Одеялото е с размери 180/130 см и изисква максимално изчистване на подробности, изображението трябва да се стилизира и изведе до знак. Точно каквито са елементите в творбите ми. Разработих моя графика, но вместо с игла, рисувах с… вълнена нишка…
Следвайки нишката/линията – прецизност, мекота и топлина.
Косьо: Някои биха казали, че работите ти са минималистични, но всъщност всички излъчват уют? Как определи тази, която направи за одеялото на yamabahari?
Велико: Определят работите ми като минималистични, сюрреалистични.
Щом чувствате, че излъчват уют – всичко е наред. И аз съм радостен, затова си паснахме. В тях винаги има светлина, стремя се към това, и към хармония. Въпреки че на пръв поглед са тъмни, светлината присъства задължително. Може да е малка, да е само момент от зараждането й, но винаги я има – във върха на бамбуково стебло, в огрян объл камък, проблясък на птица, в крило на пеперуда…
Японската природа, планината – “yama” на японски, която присъства в името yamabahari, и красотата на японката ме заплениха. Избрахме я заедно. yamabahari, производителите на вълна от Нова Зеландия и един художник.
Съчетахме идеи и създадохме качествен продукт, който да носи удоволствие от визия, материя и топлина.
Велико Маринчевски е роден през 1979 година в София. Завършва Националната художествена академия, специалност Графика през 2005 г. През 1998 г. завършва Националната художествена гимназия “Илия Петров” в София.
Велико Маринчевски има самостоятелни изложби не само в България, но и в САЩ – галерия A. J. Bellocq, Луизиана (2008); в Австрия – Artist-in Residence, Виена (2007), в Япония – арт студио Ицукаичи, съвместно с Хисае Исогами и Маюко Каваи, Токио (2008).
Негови картини участват в международната изложба на графиката в Метрополитън арт музей в Япония (2007), както и в Принтфорум Сайтама – Хигашичичибу, Асоциация на японските графици (2009). Творбите му са представяни в експозиции в Канада, Испания, Румъния.
