Елиа Лилова е културолог и културен мениджър по образование и призвание. Животът й е постоянна вихрушка от задачи и проекти. С танците като практика се сблъсква още като малка, но казва, че това е много дълга история. Авантюрата й със съвременния танц започва през 2008-а и е любов от пръв поглед. Тогава е първото издание на Sofia Dance Week и вече 8 години с този фестивал са неразделни.
В разгара на тазгодишното издание, този път под името One Dance Week и в Пловдив, си поговорихме с Елиа за чудния свят на танците.
Казват, че първите седем години са най-важни. Какво научихте за вашите 7?
Научих, че колкото и опит да имаш, той просто не е достатъчен, защото много грешки имат злочестата съдба да се повтарят и да бъдат допускани отново и отново. Научих също, че най-важното нещо в подготовката и организирането на едно събитие е екипът.
И може би най-болезненият урок – дори когато си убеден и вярваш, че събитието ти е страхотно и предлагаш невероятно съдържание, ако публиката не го иска и не се идентифицира с него, независимо колко усилия полагаш – маркетинг, комуникация и пр., просто не се получава…
Какво успяхте да възпитате у публиката си?
Не знам дали точната дума е възпитание, но сякаш през годините успяхме да привикнем хората да очакват от програмата ни нещо неочаквано, което ще ги изненада, ще ги предизвика и което ще могат да отнесат в мислите си.
Кое е любимото ти издание досега?
Не бих казала, че имам любимо издание. Всяко е много различно и ярко. Определено много силен сантимент изпитвам към първото издание. С голямо очакване и страст работя и по тазгодишното и, току виж, то да ми стане любимо.
С какво това ще надскочи предишните?
Определено тазгодишната програма е една от най-силните на ONE DANCE WEEK в цялата му 8-годишна история. За първа година всички спектакли от селекцията са обединени от обща тема и тя е съпротивата на съвременния танц към статуквото, предразсъдъците и нормалността.
Всичките 7 компании, които пристигат в Пловдив тази година, са наистина едни от най-интересните и награждавани в жанра съвременен танц в момента, а спектаклите от програмата са в афишите на всички големи световни форуми за танц.
Коя е най-трудната част от организацията?
Организацията на такъв голям фестивал е изключително трудоемка и изисква търпение и упоритост. Започва се, разбира се, с идея, с тема. После следва подборът на спектакли и компании, договаряне на условия, намиране на пролука в заетите им графици и фиксиране на дати. Безкрайното попълване на апликации към различни международни финансиращи организации е следващата важна стъпка.
И, изминал ли си пътя дотук, остава забавната част, или поне за мен е такава, т.е. „фестивалното“ – екшън, логистика, борба с графици, технически компромиси, продажба на билети… Но сега като се замисля, за мен най-голяма загадка и съответно трудност си остава публиката и нейното спечелване и привличане в залите.
Как реагират най-малките на детския модул?
За съжаление тази година в програмата няма детски модул и това е по финансови причини. Аз много вярвам в този модул, защото той освен спектакли, които са много по-различни от всичко, което се предлага като съдържание за деца в България, предлага и танцови ателиета. У много родители, които постоянно се чудят как да занимават децата си и да ги развиват физически и психически, винаги изниква идеята за танци и съответно първите асоциации са винаги балет, фолклор, латино и др. Фактически, чрез фестивала и неговата програма ние даваме възможност на родителите, по един много приятен начин, да пробват дали децата им биха се впуснали в едно такова приключение. Съвременният танц не е толкова взискателен от гледна точка на физически заложби, той е много по-свободен и отворен към всякаква телесност и възможности.
Между другото, обратната връзка от детското съдържание винаги е била много позитивна. Обожавам да наблюдавам детските ателиета за съвременен танц и желанието, с което децата участват. Тяхното въображение и психика са много по-свободни от тези на възрастните и по един много по-свободен и непринуден начин се впускат в импровизации, хореографии, танцови игри…
Кой е гвоздеят на програмата тази година?
Няма такъв. Това са едни много различни девет спектакъла. Това е и стратегията ни – да програмираме съдържание, което да показва богатството на жанра съвременен танц чрез най-интересните и актуални феномени от световната сцена. Всеки спектакъл носи своя собствена чувствителност. За хората, които искат нещо по-дълбоко, чувствено, психологически-ориентирано, веднага мога да препоръчам спектакъла КВАРТЕТ на Раймунд Хог на 26 октомври и ЗАТЪМНЕНИЕ на Филип Сер, който ще се играе на 31 октомври и 1 ноември.
Ако пък ви се гледа нещо по-експериментално, наситено с артистичен чар и фриволност, то спектакълът на Тражал Харел – (М)ИМОЗА е за вас. Социалност, политичност и силно въздействие може да получите на 23 и 24 октомври със спектакъла РАЗОБЛИЧИТЕЛИ на FARM IN THE CAVE, който между другото, е създаден по истински случай, и от двете миниатюри на MPTA, които ще бъдат показани на 28 октомври.
Би ли продуцирала танцови спектакли?
ЕДНО зад гърба си има само една танцова копродукция. Собствени продукции все още нямаме, но пък с този въпрос стреляш направо в мечтата ми. Искрено се надявам следващата година да имам друг отговор на този въпрос.
А иначе какво е да продуцираш?
Огромна отговорност. Всеки акт на изкуство трябва да е силно отговорен към обществото и публиките.
Кое е най-трудното?
Най-трудното е да намериш екипЪТ – хората, с които да работиш в синергия, да обменяте информация с една дума, да се подкрепяте и поддържате и в най-прецаканите и трудни моменти. Екипът е най-безценното. Всичко останало може да се сбори.
