Попаднах във “Време и Вино” по най-добрия възможен начин – случайно.
October 1, 2015
-
-
photographer:
Under the line
-
interview:
Milla Mutafchieva
.bottom-author, .featured-image-content span { display: none; }
.tg-col1 { width: 100%; float: left; }
.tg-col1 img { display: block !important; width: 100%; height: auto; border: 1px solid #f0f0f0; }
.tg-col2 { width: 50%; float: left; }
.tg-col2 img { display: block !important; width: 100%; height: auto; border: 1px solid #f0f0f0; }
@media screen and (max-width: 479px) {
.tg-col1, .tg-col2 { width: 100% !important; }
.tg-col1 img, .tg-col2 img { width: 100% !important; height: auto !important; display: block !important; }
}
.featured-image-sidebar { background-image: none !important; background: transparent; width: 100%; height: 600px; position: relative; -webkit-background-size: cover; -moz-background-size: cover; -o-background-size: cover; background-size: cover; margin-bottom: 48px; }
.featured-image-sidebar-shadow { display: none; }
.featured-image-sidebar { border: 5px solid #222; padding: 48px; width: 100%; height: auto; max-width: 1140px; }
.featured-image-sidebar-content { position: relative; top: 0; bottom: 0; right: 0; left: 0; border: none; padding: 0; color: #222; }
.featured-image-sidebar-content a { color: #222; }
.featured-image-sidebar-content p { max-width: 650px; margin: 0 auto; }
.featured-image-sidebar-content h2 { max-width: 650px; margin: 0 auto; }Попаднах във “Време и Вино” по най-добрия възможен начин – случайно.
Вътре още мирише на боя или поне на мен така ми се струва, нищо че барът е на почти два месеца. По стените има ръчно изписани калиграфии с известни или не толкова цитати за виното, а във всеки възможен ъгъл са скрити по няколко специални бутилки. Столовете не са много (слава богу).
Радина, съученичка на моя приятелка, която ме доведе, ни посреща с усмивка и две празни чаши.
– Какво да бъде?
– Ти ще кажеш.
Естествено, че тя ще каже. Радина има много за казване.
Виненият бар е идея на баща й от много, много отдавна. Но Радина има сериозно влечение към подобни теми от преди – интересува се от устойчивост, фермерство и екология, без критична драматичност или призив да не произвеждаме нито грам боклук повече в живота си. Знае, че това няма как да стане.
Ето защо, когато баща й предлага да отворят бара, Радина е много раздвоена. Кое по-напред, така да се каже. После обаче отиват в избата в Триест, от която внасят виното. Всяка бутилка във “Време и Вино” е от Lorenzon – сравнително млада семейна изба в една от най-северoизточните точки на Италия. У нас тяхното вино можеш да откриеш само тук.
Докато ми разказва за избата, със светкавички в очите, Радина ми налива две чаши от Refosco dal Peduncolo. Сортът е типичен за района около Триест – Friuli-Venezia Giulia, няма го почти никъде другаде. Специфичен е с това, че преди бране цветовете и плодовете на гроздето стават алено червени. В Lorenzon имат малка тайна – берат гроздето точно преди да достигне така наречената технологична зрялост и кървав цвят, защото откриват, че почервеняването разпръсква и пропилява богатия аромат и вкус.
Кое е дошло първо – храната или виното? Труден въпрос. Май храната, покрай Slow Food Youth, в която Радина попада супер случайно преди две години, покрай статус на познат във Фейсбук. Класика. “Кой иска да готви с мен утре на хранителното изложение в Експото?” Радина скача веднага, а после се оказва, че ще пре-сготвят останалата от деня храна – сериозна мантра в Slow Food концепцията е да не пропиляваме никаква храна. Така се запалва и днес е сериозна част от движението у нас.
След седмица на Радина й предстои курс в Slow Food академията в Милано, но ни обеща, че като се върне, ще ни покани на дегустация. Планира това да стане практика, така че следете тук – местата са ограничени, но ние обещаваме да ви кажем първи.
А за финал и в допълнение на страховито задаващата се през прозореца зима – да знаете, че София е прекрасна и вдъхновяваща. Никога не предполагаш какво може да се крие в иначе поредния винен бар.
