yamabahari е малка семейна компания, фокусирана върху създаването на елегантни и комфортни продукти. Историята им започва през април и бавно, но славно набира сила. Започват проекта си с една плажна кърпа от лен в различни цветови комбинации, отскоро предлагат кърпа от 100% памук, а наесен очакваме и одеяла. За страстта си към хубавото, за удоволствията от живота, за качеството, за традииците, за правилните начини четете надолу.
Косьо към Силвия: И всичко започна от онзи полет от Рейкявик?
Силвия: Така беше. Няколко години вече си говорим да направим нещо, но тези исландски одеяла бяха конкретната причина. Да не говорим, че и ти започна да пишеш статия в самолета как няма конкретен продукт, който чужденците да търсят и купуват, докато са в България. Обсъждахме как исландците са маркетирали отлично своята вълна и решението беше взето – ще правим одеяла.
Косьо: Одеяла посред зима сигурно е хитро, ама хитро ли е като идва пролет и лято?
Силвия: Така е. Затова изоставихме одеялата (поне засега) и започнахме с ленените плажни кърпи. Спомняш ли си с какво напрежение чакахме логото ни?
Косьо: Да. Ще го прати ли Филип днес, няма ли да го прати. И после като се появиха вариантите. Хайде да е това, хайде да е другото. Харесва ми, че заложихме на две неща – да създаваме аналогови, а не виртуални неща. Както и, че не се подхлъзнах по т.нар. произход на нещата.
Силвия: Ти беше готов в един момент, но те спрях (смее се). Произходът е изключително важен. Качеството. Традицията. Когато разбереш, че в Литва са правили лен от повече от 2000 години, че египетските мумии са били покривани с лен, защото това е символ на светлина и чистота, както и на благосъстояние, че някои световни марки, на които се възхищаваме, ползват лен от Литва, нещата си идват на мястото.
Косьо: Историите са безброй. Спомняш ли си как спорихме за цветовете?
Силвия: Добре, че беше Поли, дъщеря ни, за да сложи точка на спора. Тя в един момент беше толкова искрена, че изтърси: “Даже и фирмата ви е със странно име – прилича ми на африкански президент”. Голям смях падна. Но все пак тя избра основния цвят на първата ни ленена кърпа. Пък и се оказа, че цветът на джоба, който аз избрах, а вие не бяхте сигурни – зеленият – всъщност стана най-продаваният. Нещо да ми кажеш за това?
Косьо: Предавам се тук, права си. А безкрайните ходения по печатници и денонощни кореспонденции с компании за опаковки, това забравяш май?
Силвия: Не, но не съм очаквала колко трудно ще бъде. Да намерим точната опаковка, да чакаме три седмици, за да пристигне хартията, да направим моделите, да тестваме, да отпечатаме етикетите, листчетата, упътванията. Оказа се, че не е шега работа. Вече не знам къде складираме всички имейли, да не говорим, че складирахме и реални опаковки. Бяхме се превърнали в склад за опаковки, платове, мостри. Добре де, чакай сега, идеята я имахме, както и концепцията, какво последва, какво си спомняш? Какво те затрудни най-много?
Косьо: Мисля, че глобалната система за разплащане. Това не беше лесно. Избрахме наистина глобалната, която позволява да приемаме плащания по всички възможни начини от всяко място на света. Спомняш ли си как ми звъняха през нощта, онези господа от Щатите, да ни разпитват какво ще правим, какви сме и т.н. И когато най-сетне светна зелената лампичка, че сме одобрени. Признавам обаче, че ти ме държа фокусиран, защото аз лесно се паля и разширявам сферите на действие.
Силвия: Добре го казваш, но не го спазваш (смее се). Добре, че не се отклонихме от курса, а ти беше готов освен ленени плажни кърпи да правим още десетина неща. Вече не си ги спомням дори. Имахме ли голяма грешка?
Косьо: Не голяма грешка, а късмет по-скоро. Макар да съм работил много по темата, да съм правил не едно и две интервюта с подобни компании, все още не разбирам смисъла на думата “стартъп”. Донякъде е изпразнен от съдържание за мен. Бизнес успехът би трябвало да е свързан с други неща – бавен и стабилен растеж, увличане на хората по естествен път, малка доза магия, идеи, вдъхновение. Харесвало ми е да гледам неща, които са отлично направени, позиционирани в горния сегмент на пазара. Харесвам компании, които не просто продават продукти, но преживяване, разговор, усещане. Харесвам компании, които са малко тип “старата школа”, финансирани по традиционен начин, защото само този начин позволява сам да взимаш решения и да правиш каквото подсказва инстинктът ти. Ужасявам се, когато някой ми каже, че е правил проучване за нещо или е събрал фокусна група. В този контекст, имахме късмет, че не бяхме одобрени от eleven, но в същото време препоръчвам на всички, които стартират малък бизнес да търсят финансиране не от подобни фондове за стартов капитал. Спомням си как един познат ми каза – ако продуктите ви са хубави, ще се появи ваш клиент, който ще иска да участва във финансирането. Знаеш, че имаме такова предложение. Та как обобщаваме това, че стана малко дълго?
Силвия: Ако искаш хора, които наистина харесват това, което правиш, потърси финансиране сред познати, приятели, семейството. Така е по-добре, защото тези хора ще бъдат готови да извървят с теб бавния и трънлив път, както и да бъдат с теб по-дълго. В този смисъл, дано имаме пари да си сменя лаптопа, че както знаеш почти не работи. Не почти, а изобщо. Някакви идеи?
Косьо: Нали се разбрахме, че харесваме бавния растеж (смее се). Бавни лаптопи, бавно ускорение. Беше ли те страх, че няма да продадем никакви кърпи?
Силвия: Не, теб те беше страх.
Косьо: Така беше. Вече фантазирах, че си остават за нас. И когато започнаха да пристигат поръчките. Беше вълнуващо. Още си спомням как писах първите лични картички, винаги на ръка, на първите клиенти. Или дните, в които имахме по няколко поръчки, а трябваше да измислям нови неща. Сега обаче е времето на т.нар. ни труден втори албум, нали?
Силвия: За ленените кърпи е така – пускаме втори вариант. Но се радвам, че и памучната се получи толкова добре. Пък и след по-малко от месец ще се появи и втора памучна, тъй че може да се каже така – пускаме труден втори албум, да видим дали ще има още толкова хитове в него. И пак ти напомням, че септември трябва да сме готови с одеялата.
Косьо: Ами действай по шарките, от мен уреждането на новозенладската и исландска вълна. Дали не трябва фирмата да ме командирова до тези две страни, за да се убедя лично в качествата?
Силвия: Фирмата в момента расте бавно и не издава такива командировъчни. Ти по-добре кажи кога ще заведеш семейството на почивка. Ето – хората вече ни изпращат фотографии с хаштаг #yamabahariWORLD, снимат се по плажовете с плажните кърпи, ние не сме стъпили на морето.
Косьо: Няма време за море. Трябва да поддържам сайта www.yamabahari.com (смее се). Спомняш ли си как София, журналистката от BBC, ни писа още първите дни, че иска кърпа. Каква радост беше.
Силвия: Тя беше в Сидни, ако не се лъжа. И каза кога ще бъде в Лондон, за да я пратим. И после онази дама от Suitcase – списанието, което си купи от едно малко място в Солун, тя стана почитател. А първият ни клиент от чужбина всъщност беше от Стокхолм. Той толкова се изненада, че ден след поръчката получи пратката, че даже не си беше у дома. А ние искахме да сме екстремно бързи с DHL.
Косьо: Аз пък си спомням онази сутрин, май беше към 6 сутринта, когато бях станал и след малко ти дойде с телефон в ръка и въпроса: “ти прочете ли писмото от Белослава?”
Силвия: Да, само заради такива писма си струват всички усилия. Толкова искрено и изцяло от сърцето.
Косьо: Предлагам ти да тръгваме, че работа ни чака. Останалото е на yamabahari.com
