Интервю с Ян Вилкер от Karlssonwilker

По произход Ян и Хялти са съответно от Германия и Исландия, а в бранша те се славят със своята любознателност към нови подходи в графичния дизайн и със смелите си и визуални решения. Списъкът им с клиенти включва Nintendo, Warner Bros, Puma и Mini Cooper, а за Time Magazine правят корица и слагат своя снимка на нея с текстa: “Тези двамата са автори на корицата”.

Успяхме да проведем един дълъг разговор с Ян Вилкер малко преди лекцията му на форума на тазгодишния One Design Week. Научихме как започва всичко за него, какво го вдъхновява, какви са проблемите в дизайна днес и още — по-долу.

Можеш да го видиш на живо на самия форум на 27 юни, от 19:30 часа или да посетиш изложбата му “Karlsson & Wilker в плакати” в Кино Космос (ул. “Гладстон” 48, Пловдив), между 26 и 28 юни.

Разкажи ни за живота си преди Ню Йорк. Как започна да се интересуваш от графичен дизайн?

Израснал съм в Улм, в южната част на Германия. Веднага след гимназията, по времето, когато започнах 15-месечната си държавна служба, заедно с един мой приятел открих офис за идеи (студио за “всичко творческо и странно”). Купихме си телефон и факс машина и се срещахме всеки ден, за да измисляме неща за вършене. Организирахме концерти, културни събития, рисувахме плакати, управлявахме музиканти, съвместно с архитект Ричард Майер и група деца изградихме голям закрит скейт парк, писахме радиопиеси, правихме визуална идентичност, създадохме временен фитнес атракционен парк — като цяло усилено участвахме в културната сцена на Улм. Почти по същото време основах лейбъл за сърф екипировка с други двама приятели, където правих целия дизайн (заедно закупихме Apple компютър през 1993 година). Бях планирал да изучавам архитектура, което и направих няколко години по-късно, само за да разбера, че не е това, с което исках да се занимавам. В крайна сметка преминах към графичния дизайн в Държавната академия за изящни изкуства, Щутгарт, където завърших през 2001.

Ти си роден в Германия, а Карлсон е от Исландия. Какви възможности видяхте в САЩ, които липсваха в Европа? Това ли е причината да основете Karlssonwilker в Ню Йорк?

Това беше щастлива случайност. Стажувах при Стефан Загмайстер в нюйоркското му студио през 1999 година. По време на престоя ми там, Стефан съобщи на своя персонал (който бяхме само аз и дизайнерът Хялти Карлсон), че скоро ще излезе в дългосрочен отпуск. Тримата се разбирахме много добре. Хялти и аз осъзнахме, че скоро трябваше да си намерим нещо ново. Беше съвсем естествено и дори логично към момента, че Хялти и аз трябваше да направим студио заедно. Временното оттегляне на Стефан от работата ни даде смелостта да тръгнем сами по пътя си. Това и направихме. Хялти и аз се познавахме единствено от работата в студиото — само веднъж бяхме навън за по напитка през трите месеца, в които стажувах. Но почувствахме, че взимаме правилно решение, а и нямаше какво да губим. И двамата бяхме отворени и готови за това. Също така бяхме изключително безгрижни, тъй като малко преди да отворим Karlssonwilker и двамата се влюбихме (а в момента и двамата имаме брак с приятелките си по онова време). Бяхме изпълнени с енергия и безкрайно оптимистични.

Никога не съм имал план да започна студио в Ню Йорк, но някак си се случи така или иначе.

А относно разликата във възможностите между Ню Йорк и Европа — професионалният ми път в САЩ нито беше умишлен, нито стратегически планиран. Нямах никаква идея, че нещата ще ми се случат по този начин.

Можеш ли да си представиш каква би била работата ти ако студиото беше основано в Германия? Особено имайки предвид факта, че Улм е град със солидна история в дизайна.

Преди 15-20 години немският графичен дизайн все още беше доста “класически” — не много игрив, не съвсем безгрижен, с много силни основи в типографско отношение. Тук, в САЩ, графичният дизайн е задвижен от забавлението. Той е бърз и краткотраен, с гръм и трясък. Германия и до днес все още се повече се насочва към систематичните подходи и дългосрочните концептуални решения. Така че, да, мисля, че нашата работа щеше да е доста по-различна ако изобщо можехме да си намерим работа и да оцелеем след първата ни година.

От забавна гледна точка, за мен, като човек от Улм, е важно да работя в тази изпълнена с развлечения, повърхност, любов към забавленията и рисковете страна САЩ. Дава ми различен поглед върху нея и социално-политическа алтернатива в мисловно отношение. Щастлив съм, че съм бил и в двата свята, по средата на Атлантическия океан, между Стария и Новия свят — това е едно добро място, на което мога да бъда засега.

Какъв опит ти даде познанството със Стефан Загмайстер?

От него научихме, че дизайн студио от 2 и половина души може да създаде великолепна работа за съответните клиенти. Стефан успя да го направи във времената, в които по-голямото се считаше за по-добро. Той е ролеви модел, дори в много други отношения. Страхотен човек.

Има голямо разнообразие в клиентите и проектите, които имате. Каква е тайната ви за разнообразието на различните ви работи?

Няма тайна наистина. От много ранен етап имахме късмет, че хората ни се довериха проекти/неща, които не бяхме вършили преди. Те ни казваха, че им харесва мисленето ни и подходът към нещата и че те могат да си представят как прилагаме нашата визия към техните проекти. Ето защо работихме с много ентусиазъм. Това за мен прави Ню Йорк специален — любопитството, интереса, непредубедеността на клиентите. Например когато MTV ни помоли да работим по крос-платформения си брандинг, което после стана The Orb, ние нямахме нито една анимация в портфолиото си. Все още намирам за невероятен фактът, че те се съгласиха да работят с нас по този проект.

Какво е било най-голямото предизвикателство в работата ви досега?

Винаги последната. Тази, с която се занимаваме най-много или която сме на път да завършим. След това, с течение на времето, гледайки назад, забравяме отрицателните спомени и помним единствено положителните. Странно.

Как направи първия си долар?

За нещо, свързано с дизайн — направих първата си германска марка в Улм, беше проект за местна банда. Първият ми щатски долар, вече като дизайнер с образование, направих в Karlssonwilker разбира се. Работих върху CD опаковки за Pat Metheny, което е и първият ни проект в Karlssonwilker.

Освен графичен дизайн, какви други страсти имаш?

Тенис, кунг-фу, готвене, организиране на партита и вечери, четене, караоке.

Правиш ли компромиси с работата си?

Правя, да. Аз/ние винаги правим компромис по някакъв начин. Всъщност не смятам, че в това има нещо лошо. Дизайнът — това е разговор с клиента или със самите себе си. Ако не умеем да правим компромиси, то това означава, че нямаме желание да слушаме и да се учим.

Когато дизайнерите говорят за “компромиси”, те по-скоро имат предвид “компрометиране надолу”. Смятат, че стоят нависоко, а другата страна се намира на ниска земя. Всъщност доста често се оказва, че клиентът просто очаква нещо по-добро/по-бързо/по-хитро, а това никак не означава, че компромиса би направил проекта по-лош.

Опиши проект, с който никога не би се захванал?

В миналото ми бяха нужни доста рационализации, за да се убедя, че трябва да направя нещо. Винаги е лесно да се каже, че никога няма да направя това или онова, но тези общи твърдения не означават нищо. Това са отделни случаи и нещата и контекстите им се променят с времето. Обикновено аз съм отворен за всичко — изслушвам и след това решавам.

Лично теб какви неща те разсейват най-много? Как успяваш да останеш фокусиран по време на работа?

Email-ите (не съм във Facebook или други социални мрежи). Не съм много добър в това да остана фокусиран за дълго време.

Какъв е най-големият проблем в дизайна и рекламният бизнес в момента?

Хората в него.

Имаш ли време да се наслаждаваш на крайните си резултати? Или обикновено незабавно превключваш от един проект към друг?

Много бързо забравяме и бързо преминаваме към следващото “предизвикателство”.