Какво те привлече към тази тема?
Всичко започва в детските ми спомени. Като дете бях очарован от панаира, който се провеждаше в селото ми всяко лято. Попадах в един различен свят от цветове и звуци, сред местна култура, която бе много важна за всички. Години по-късно, докато работих като фотограф, се опитах да открия отново това чувство. Върнах се на панаира, за да правя снимки, но ми липсваше нещо и не можех да разбера какво. Така, по време на ваканция в планината Харц в Източна Германия, попаднах на един селски празник: Валпургиевата нощ в Еленд. В този фестивал се вплитат истории, легенди и митове. Костюмирани и маскирани дяволи и вещици се забавляват, а Света Валпургия се опитва да наруши тези тържества. Битка между доброто и злото, между дяволи и ангели. Разбрах, че това е нещо повече от обикновено празненство и се зачудих къде другаде из Европа бих могъл да открия подобно културно наследство, както и дали съществува връзка между местните обичаи, разпръснати по целия континент. Това беше началото на едно пътешествие, което в крайна сметка продължи повече от десет години.
What attracted you to this topic in the first place?
This came from a childhood memory. As a child I was fascinated by the fair which came to the village every summer. For me this was a different world in which I stepped: colors and sounds everywhere, local culture that was very important to everybody. Years later when working as photographer, I wondered whether I could find back this same feeling I had as a child. So I went back to the fair to take pictures. I was still missing something, I just couldn’t figure out what. But during a vacation to the Harz Mountains in eastern Germany I wound up at a village feast: Walpurgis Night, in Elend. Behind this festival were stories, legends, and myths. With costumed and masked devils who celebrate wildly with witches, and the holy Walburgia, who tries to disrupt these celebrations. A battle between good and evil, between devils and angels. Here I felt there was more to it then just a party. And began to wonder whether I could also see some of that same cultural heritage reflected elsewhere in Europe. Or whether a link might exist between these local customs, spread out across the continent. That was the beginning of this journey which would eventually last more than ten years.
Да поемеш инициативата за собствена книга е смело решение за един фотограф. Какво те вдъхнови да го направиш?
В началото на кариерата си работих за ежедневници в Холандия. Тогава това наистина ми доставяше удоволствие, но след време не ми стигаше просто да отразявам проблемите и новините на деня. Копнеех за дълбочина във фотографията ми. Исках да отразявам теми, за които наистина се интересувам.
Но тогава, а и сега, за дълги фотоесета има все по-малко място във вестниците и списанията. Книгата е най-добрият начин да разкажеш подобна история. Освен това наистина харесвам наличната свобода за красив дизайн, който да подчертае най-доброто в снимките ти и да подсили историята. Физическото усещане да държиш книга не може да се сравни с разглеждането на нещо в мрежата. А и смятам, че се взираме прекалено много в телефони, екрани и таблети. Усещането да държиш книга е съвсем различно.
Taking the initiative of starting your own book as a photographer is a bold decision to make. Tell us what inspired you to take this leap.
Since the beginning of my career I worked a lot for daily newspapers in The Netherlands. Something I really enjoyed but after some time I didn’t feel satisfied with only covering the issues and news of the day. I was longing for a deepening in my photography. To cover themes that I cared about.
But for extended photo essays was and is less space in magazines and newspapers. A book is the best way to tell this story. Also I really like the freedom there is for beautiful design that brings out the best in the photos and enhances the story. And the physical feel a proper book has; to hold it your hands is not to compared to view something on the web. Besides that I think we stare too much at our phones, screens and tablets. It’s different experience.
Кои бяха най-големите трудности за преодоляване в процеса на правенето на книгата?
Последната половин година беше наистина стресираща, защото след всичките тези години за първи път имах стриктни срокове. В един и същи ден трябваше да бъдат представени книгата и изложбата. Така че имаше различни процеси, които се случваха по едно и също време: управлението на кампанията в Kickstarter, изключване на любимите ми снимки, покрай работата с дизайнера върху редакцията и финалното оформление, работа с авторите и преводачите на текстовете, преговори относно допълнителни разходи, изложбата трябваше да бъде подредена и разпечатана с асистента ми и собственика на галерията. Да приключим навреме се оказа предизвикателство за всички. За капак един от хората в екипа ми имаше лошия късмет да се разболее по средата на процеса и не можеше да работи известно време. За щастие съм смелчага, защото иначе нямаше да ми е останала коса.
What were the major difficulties that you encountered in the process of making the book?
The last half year was quite stressful because, after all these years, there was a strict deadline. At one and the same day the book ánd the exhibition were going to be presented. So there were different processes going on at the same time: managing the Kickstarter campaign, killing your darlings while working with the designer on the edit and final layout, with the writers and translator on the texts, negotiating about the extra costs, the exhibition had to be arranged and printed with my assistant and gallery owner. To get this all done in time was a challenge for everybody. And one of the team members had the unfortuned bad luck to get sick in the middle of the process, so could not work for sometime. Luckily I’m a bold guy because otherwise I would have lost all my hair by then.
Направи кампания в Kickstarter, за да финансираш книгата си. Сподели някои важни неща, които научи в процеса. Какво би посъветвал други, които мислят да направят същото?
Първото, което научих, е че много холандци нямат кредитна карта, което е изискване на платформата. В началото нещата се движеха доста добре. Повечето дарения пристигнаха в първите седмици. Но след това настъпи застой. Не бях свикнал да промотирам проекта в социалните медии, а трябваше да го сторя, за да ги убедя да го подкрепят. Не бях в комфортната си зона, но за щастие стигнах до финалната права и книгата е факт.
You made a Kickstarter campaign to fundraise for the book. What were some of the things you learnt during this process and what advice could you give to others thinking of doing their own campaigns?
The first thing I learned was that many Dutch people do not own a creditcard which was necessary for this website. At the beginning things went quite smooth. Most donations came in during the first weeks. But then it stagnated. I wasn’t used to promote the project on social media and promote my project to convince people to contribute. That was out of my comfortzone. But eventually I made it to the final amount and the book could be made.
Към книгата си включил usb флаш с документални видеа.
Това е специално създадено usb с пет късометражни филма за ритуални празненства, които също снимах. Все повече и повече се интересувам от мултимедия. Пасва перфектно на този проект, заради музиката, шума и движенията. Когато снимаш с филм, работиш със съвсем различна динамика от тази при фотографията и нямам търпение да науча повече. Тези филми струват €7,50.
You have included a usb drive with the book containing documentary video footage. Please, tell us more about that.
This is a specially designed usb stick with 5 short movies about ritual feasts I also photographed. I become more and more interested in multimedia. It fits perfectly with this project because of the music, the noise and movements. There is a whole different dynamic to work with film compared to photography which I’m very exited about to learn more. These films costs €7,50.
Освен че е фотографско бижу, книгата ти се отличава и с много красив дизайн. Знам, че си работил с Teun van der Heijden – известен дизайнер на фотографски печатни издания. Каква е работната динамика между дизайнер и фотограф, когато си сътрудничат по такъв проект?
Страхотното при работата с него е, че той мисли за дизайна като цяло, холистично почти. Не само за предпечата и типографията, но и за характера на книгата, той издига фотографията и историята на по-високо ниво. Дизайнът, снимките и текстът работят заедно. Освен това е много оригинален, мисли извън рамки. А и знае как да работи с фотографи като мен, които гледат на проекта си като на свое дете и много трудно се отказват от любимите си неща.
Apart from being a photographic jewel the book is also beautifully designed. We know you worked with Teun van der Heijden – a well-known photo book designer. What are the dynamics between designer and photographer when collaborating on such a project?
What is great about working with Teun is that he thinks about the design as a whole, holistic almost. Not just the edit and typography but also the character of the book, he lifts the photography and the story to a higher level. The design, photograph and text work together. And he is very original, he thinks out of the box. And knows how to work with photographers like me, that see their projects as their little child and think it is very difficult to kill their darlings.
Географски погледнато Европа е сравнително малка, но културният й пейзаж е много разнообразен. Какви прилики и разлики откри между фестивалите и ритуалите в различните страни на континента?
Въпреки че произходът на ритуалните празненства не винаги е известен и са различни навсякъде, те имат и много общо помежду си. Свързани са с плодородието, с мъже и жени, със смъртта и прогонване на демоните.
Europe is relatively small geographically speaking but the cultural landscape is very diverse. What similarities did you find between the festivals and rituals in the different countries across Europe, and what were some of the notable differences?
Even though the origin of the ritual feasts is not always known and everywhere they are different, they also have much in common. They have to do with fertility, with men and women, with death and the exorcising of demons.
Кой ти помогна да планираш пътуванията си? Имаше ли местни гидове, които пътуваха с теб?
Преди да тръгна на път, събирах възможно най-много информация за мястото. Четях за това кога, къде, какво и защо се случва. Пристигах винаги няколко дни предварително, за да се информирам. Повечето пъти предварително се свързвах с някой в селото. Докато бях там разговарях колкото е възможно повече с хората, участващи в празненствата. Но когато ритуалите са в разгара си, често няма никакъв шанс да се говори. Понякога пътувах с водач, понякога просто намирах някой, който да ми превежда
Who helped you plan your journeys? Did you have local guides that travelled with you?
Before I go on a journey I inform myself as much as possible. I read about when, where, what and why happens. I always arrive a few days in advance to inform myself. Most of the time I get in touch on beforehand with someone in the village. While being there I talk as much as possible with people involved in the ritual feasts. But when everyone is in full swing there is often no possibility to talk. Sometimes I traveled with a guide, sometimes I just find someone to translate.
Какво беше общуването с местните хора? Имало ли е някакви смешни недоразумения?
Един пример от испанската провинция Баска, където търсех местните селски празници. Това, което знаех за Испания, бяха снимките на Барселона или Андалусия. Исках да науча повече за тази бунтарска и все пак толкова нежна общност. Този път обаче нямах определен график, тъй като събитията бяха местни и не присъстваха навсякъде. Така че всяка сутрин в Билбао си купувах местния вестник. Той е написан на баскски, който е много труден език. Поглеждах в раздела “Jaiak”, баската дума за празник. Там се споменаваше само мястото и времето, без никакво обяснение за това какво е събитието. Дори и моите местни приятели не можеха да ми кажат какво ще се се случи. Натъкнах се на красиви и вълшебни “Jaiaks”. Но също така и на някои скучни като този с конкурс по завиване на тортила. Нямам интересни снимки от този ден, но пък имам спомени за прекрасна храна.
How did you find communicating with the local people? Were there any humorous misunderstandings?
For example the Spanish Basque country where I was looking for the local village feasts. What I knew of Spain were the pictures of Barcelona or Andalucia. I wanted to know more about this rebellious and yet so gentle community. But this time I did not have a set schedule because the occasions were so local and not everywhere listed. So every morning in Bilbao I bought the local newspaper. It was written in Basque which is a very difficult language. And I looked under the section called ‘Jaiak’, the Basque word feast. It showed only the place and time and it never had an explanation about what was going to happen. Not even my Basque friends could tell me what was going on then. I did come upon beautiful and magical ‘Jaiaks’. But also on some boring ones like the one where was a tortilla making contest going on. No interesting pictures that day but wonderful food.
Какво планираш за в бъдеще? Имаш ли някакви идеи за нов проект?
В момента правя рисърч за нов проект. Все още не съм сигурен какво ще излезе, но ще ви държа в течение!
What do you plan for the future? Do you have any ideas for a next project?
At the moment I’m in the process of research for a new project. Not sure yet what it is going to be but I’ll keep you informed!
*Книгата Devils & Angels, Ritual Feasts in Europe може да намерите в Hip Hip Library!
