Бях чувал доста неща за града, но винаги е било в разговори с хора от поколението на моите родители. Сред повечето ми приятели на дневен ред са Лондон, Париж и Ню Йорк. Сякаш повлияни от реклама, филми и тенденции, пренебрегваме определени култури за сметка на други. Това ме провокира да ви разкажа за моето пътуване до Будапеща и за това как аз видях Унгария.
Решихме да пътуваме с кола през Сърбия. Пътуването отнема около 9 часа и въпреки че Сърбия не е в Европейския съюз, може да се пътува само с лична карта. За Унгария трябва да се купи винетка, може да се плаща с евро, но не навсякъде. Официалната валута е форинт и ако трябва да съм честен, е малко объркваща. Естествено, в Будапеща опциите за пренощуване са много – от модерни хостели до пет звездни хотели. Ние решихме да си наемем апартамент, което излиза доста изгодно, особено ако сте повече хора. В нашия случай използвахме booking.com.
Пристигнахме привечер. Още от пръв поглед градът впечатлява с величествеността си. Архитектурните шедьоври, запазени от миналото, са многобройни – старинните мостове, кралският дворец на върха на хълма и ярко осветената сграда на парламента, са само част от добре запазените сгради. Но не това ме накара да ви разкажа за Будапеща.
Това, което остави най-силно впечатление в мен, е атмосферата на града. Малките улички и старинни сгради, някои от които леко западнали. Дори търговската част на Будапеща изглежда старинна и непретенциозна. Малкото модерни сгради в центъра на Будапеща са почти незабележими. Няма я претрупаността, така типична за Източна Европа. Същевременно, градът е запазил елементи от социалистическото си минало, стари трамваи, същите като в София, автобуси “Икарус”. Тази смесица на епохи прави този град толкова интригуващ.
Унгарците са усмихнати и приветливи. Унгарският език обаче е съвсем друго нещо. Дори най-простата дума е почти невъзможна за произнасяне. За щастие повечето млади хора говорят английски и са приятелски настроени. Храната в Унгария е интересна и традиционно се приготвя с много червен пипер. Естествено, ресторантите предлагат всякаква кухня, има и множество виенски сладкарници. Едно от най-интересните неща за ядене, което пробвах, е десертче, наречено Túró Rudi, направено от извара и покрито с шоколад. Може да се купи от повечето супермаркети.
Нощният живот в Будапеща е съсредоточен в центъра на града. Повечето места са непретенциозни, хората се държат свободно и се забавляват. Заведенията работят до късно, а магазините за алкохол са денонощни. Много от заведенията за бързо хранене също са отворени почти цяла нощ.
Що се отнася до пазаруване, това което най-много ми хареса, са пазарите за антики. От руски матрьошки до противогази със свастики, изборът е голям. Цените са по договаряне и макар комуникацията да е трудна, човек трябва да се пазари.
Будапеща определено е град с безброй лица и макар че не е много голям, има много какво да предложи. Със сигурност няма да останете разочаровани, ако решите да го посетите.
