Винаги съм се чудил как ще започне първата ми история за онова неща, което обичам да правя най-много? Да ви призная, че въобще не е така, както съм си го представял.
Това ще са едни малки епизоди, в които ще се опитам да ви разкажа за едни далечни и не толкова далечни места, да ви дам възможност да се докоснете до ежедневието, културата, храната и въобще до всичко това, което е различно от нас и нашата култура. Да накарам всички тези хора, които поради една или друга причина не пътуват, да започнат да го правят. Да не се страхуват от непознатото и различното и да им припомня, че материалните неща и свят в един момент се променят и изчезват, а спомените — не.
След като чух тези думи от най-добрия ми приятел преди време, аз се впуснах в авантюрата на пътешествия и приключения. Приятно гледане!
Може да звучи налудничево, но такова нещо съществува. Държава като Малдивите винаги съм смятал, че е място, което би трябвало да се посети само ако човек реши да се сгоди, вече го е направил и търси перфектното място за меден месец или пък е супер богат. Е да, но тук се оказа, че съм сбъркал.
Това е едно райско катче, заобиколено от вечно греещо слънце и безкрайни океански води. Малдивите са островна държава, която има около 1200 острова, от които най-много 500 са населени — 200 с местно население, а останалите 300 са облагородени за туристи курорти. Официалната религия в държавата е ислям. Това е доста важен фактор, който обяснява някои главни разлики от западните хора и тамошното население. Обяснява и забраната да се внася алкохол в държавата и също така употребата му. Единствените места, на които го има, са някой друг хотел и въпросните курорти. 90% от останалите продукти, консумиращи се в Малдиви, са внос от чужбина (с изключение на водата). Хората са успели да разработят системи за филтриране на океанска вода и така един сериозен проблем е решен.
Летището, на което кацат всички международни авиокомпании, се намира на отделен остров — в пряка близост до столицата Мале. Придвижването между островите се осъществява с помощта на фериботи, моторни лодки или водни самолети, които излитат и кацат на вода, т.е. те играят ролята на такси. Фериботите предимно се ползват от местното население и това беше причината да ги ползвам и аз. Според мен това е начинът да се доближиш до местната култура. Веднага се намира някой, който знае английски език и информацията започва да вали. Буквално докато пътуваме през следващите 2 часа жаждата ми за знания е утолена. А хората са мили, усмихнати и много лъчезарни. Дневникът ми е неотлъчно до мен и внимателно се вписват интересните, новонаучени данни и истории.
Запътил съм се към остров Maafushi, който се намира на 2 часа път с ферибот от столицата. Това е малък остров с площ около 2 кв. км. и близо 1500 жители. И затвор си имат тези хора.
В последствие разбирам, че повечето от тях са там за употреба на алкохол и неща, които са напълно нормални за по-голямата част от света. Да, и аз бях доста изненадан да го разбера, както и че на такова райско място има затвор, което никак не притесни престоя ми.
След настаняване в хотелчето, което беше супер китно и уютно, направих няколко тигела по пясъчните улици на Maffushi и планът за следващите дни беше ясен.
Предстояха много нови приятни емоции и разходки до самотни пясъчни лагуни, рифове, изпълнени с цветове и красиви морски същества, нощен риболов, прекрасни гледки и въобще една приказка, която сме свикнали да гледаме по картичките.
Плажът на острова не беше много голям, но за сметка на това имаше какво да предложи. Цветът на водата, пясъкът, полегналата палма и не на последно място морските снаксове, които бяха в изобилие, допринасяха за доброто релаксиране на това прекрасно място.
Еднодневните екскурзии с лодка до различни места и близки острови са страхотна възможност да се запознаеш с други пътуващи и да прекараш наистина едни незабравими моменти, както и да се зачудиш защо не си си купил голям memory карта за фотоапарата или защо батериите все свършват.
Започва се с едночасово гмуркане и търсене на водни костенурки. Тези същества на природата са толкова грациозни и величествени, че човек би искал да си ги вземе за домашни любимци (поне на мен ми мина през главата). Има време за бърз обяд на лодката и веднага се потегля към друг риф за да се видят всички тези цветни корали изникнали като гъби там навсякъде в тюркоазните води. На връщане към щаб квартирата отскачаме на самотен остров, на който се питам колко ли бих оцелял ако се окажа сам там!? Просто прекрасно.
Да бъда честен, морският и всякакъв друг вид риболов не са ми присърце, но след като видяхме улова от предишната вечер решавам, че авантюрата си струва. Видът на транспорта е самоделна рибарска лодка, която няма парапет, за да може риболовът да бъде по-удобен и уловът да се качва на борда по-лесно.
През този ден водите са доста бурни и плаването си е предизвикателство. След 60 минути плаване котвата е хвърлена, а кордата опъната. Въдици няма, има корда с макара, големи кукички и още по-голяма стръв. Точно след около 10 минути от различните краища на лодката започват да се чуват викове на улов, което веднага повдига духа на другите участници в начинанието. Аз хванах 2 рибки (шампион!) и реших да ги пусна обратно във водата. Ето и цялата кошница с остатъка от улова.
По-нагоре в разказа споменах за въпросните 300 острова, категоризирани като курорти. Това са всички тези места, които са създадени специално за туристи и повечето от тях са за доста заможни хора. Всеки от тях се оценява с различен брой звезди точно като при хотелските вериги. Повечето от тях не могат да се посещават от хора, които нямат резервация за нощувка. Има и такива, които са само за двойки. Оказа се, че съществуват курорти, които могат да се разглеждат само за едни ден. Ние се мятаме на остров Rannalhi Resort. Групичката, с която пътуваме, е съставена предимно от руско говорящи хора и това го разбираме след като в 10:00 часа сутринта отвориха първите си бири. Но какво да се прави — традицията го повелява.
Разгледахме резорта и направихме яки снимки. Обяда също си заслужаваше.
И ето стана време да отлетя обратно към родните места. Имах желание да използвам максимално времето си и да се добера до летището в последния момент. Поради тази причина се наложи да пътувам със speed boat, който се оказа пълен с много щури италианци (ако някой е бил в Италия или има поглед над тези буйни души, то всичко е ясно).
Хората на тръгване изведоха целият персонал на хотела, в който бяха отседнали и се започнаха снимки, прегръдки и сбогувания. Готини хора. В speed boat-а всички пяха и се радваха все едно бяхме на увеселителен парк, което май си беше почти същото. Тези лодки се оказаха доста екстремни и повдигащи адреналина.
Раздялата с това уникално кътче на света не е никaк лесна, но плановете и идеите за следващи дестинации поддържат нивото на доброто ми настроение.
