Как женското дупе превзе поп културата

Не че това е основното откритие на деня – това заключение можеше да бъде направено преди една и дори две години, но трудно се устоява на изкушението да го произнесем пак на глас.

Примери бол: певичките Джей Ло, Ники Минаж, Бийонсе, Иги Азалия, Риана, всичко Кардашиян, туърка, всички профили в Instagram на задниците на иначе безинтересни девойки, тренировките за дупе, завръщането на прашките, дънките с висока талия, силиконовите импланти за дупе, бельото с подплънки и т.н.

Би било нелепо да твърдим, че преди на никой не му пукаше за женските задни части. Както се полага на един от основните обекти на еротичното желание, задници присъстват повече или по-малко във всички области на популярната култура и ежедневието, мъжете (и жените) винаги са им обръщали внимание. Но напоследък цялата еуфория около тях напомня на лудостта от началото на 90-те, когато явлението Памела Андерсън помогна на човечеството да преоткрие гърдите и пластичната хирургия опозна дебрите на абсурда.

Но нека се върнем малко по-назад. Не е тайна, че чернокожите винаги са намирали задника за най-сексапилната част от женското тяло.

Хотентоти

„Трите грации“, Петер Паул Рубенс

Корените на това желание, както се досещате, се крият в праисторическата ера. При жените сред хотентотите, бушмените и редица други африкански племена често се наблюдавал физиологичният феномен, наречен стеатопигия. Неговата същност е, че подкожната мазнина се натрупва основно в задните части и областта на бедрата. Стеатопигията, разбира се, се е смятала за красива и основен критерий при избора на сексуален партньор.

В Европа всичко е по-интересно. Задниците непрекъснато са воювали с гърдите за правото да бъдат основен секс символ. Дълбокото деколте заменя полите, предназначени да създадат впечатление за обграждане на таза, а те, от своя страна, заменят корсетите. Въпреки това, прескачанията от гърди на задници може би заслужават отделно задълбочаване, затова сега ще се съсредоточим само върху вторите.

Нека вземем за пример картините на Рубенс, изобразяващи тази част от женското тяло не само с внимание и любов, но и с натрапчив натурализъм, което според съвременните естетически възгледи изглежда меко казано неестетично. Въпреки всичко, името му и до ден днешен се свързва основно с пищните дупета от картините му.

Сара Баартман

Джозефин Бейкър

Отправяме се още няколко века напред във времето и стигаме до Сара Баартман – символът на сексуалността на чернокожите дами. Хотентотката е доведена в Англия от Кейп Таун и е превърната в атракция за британците, за които е един вид шега на природата. За съжаление, тя не се превръща в Ники Минаж на XIX в. и след като интересът около жената с най-големите хълбоци утихва, тя започва да изкарва прехраната си като проститутка, а накрая умира от инфекциозно заболяване.

Маркиз дьо Сад, като символ на абсолютната френска сексуалност, не веднъж споменава задните части в описанията на обектите на желанията си. Гърдите обаче остават незасегнати от него.

Но истината е, че култът към дупето избухва в модерните времена на съвременната култура. Париж, като благодатна почва на най-новите тенденции в областта на сексуалността, представя на публично пространство Джозефин Бейкър – първата звезда еротичен танцьор в света. Специално вълнение сред обществеността събужда полата й “банан”, с която звездата подчертава своя афро-американски френски задник.

Бети Пейдж

Появата на банските от две части провокира (във всички сетива) нов поглед към тялото на жената като те почти не оставят нищо за въображението. По същото време pin-up изживява своя разцвет. Достатъчно е да припомним впечатляващия задник и по-скоро скромните гърди на pin-up иконата Бети Пейдж, за да се разбере накъде е насочен интересът на мъжете от това време.

Във времето на сексуалната революция от 1960-1970 силен акцент върху гърдите или задника не се дава. И двете имат равно място под слънцето, а порното обръща внимание по-скоро на гениталиите.

Края на 60-те години, между другото, не е най-доброто време за любителите на гърдите, както и за феновете на задника – андрогенната Туиги преначертава правилата и стандартите за женска красота. Задникът обаче си отмъщава през 70-те, когато шортите и тесните панталони показват колко важна е задната част на женското тяло.

Следващото, не толкова триумфално, завръщане на задника е през 80-те, когато се понася на вълната от еуфорията около аеробиката. От друга страна, това, може би, е времето на насочването на вниманието върху цялото тяло. Никой обаче все още не подозира за коварната дълго планирана атака на циците да спечелят мъжкото внимание само за себе си, което се случва през 90-те.

Но дори тогава фокусът не беше изцяло върху гърдите. Както при всяка друга тенденция, модата на големите гръдни обиколки скоро доскучава и спира да реализира печалби, което означава, че е време буквално всичко да се обърне с главата надолу.

През 90-те дупето вече се превръща в религиозен символ за черната музика. Истинският култ към него поставя хита Baby Got Back (да, майката на Anaconda), след което почти всички момичета в клиповете на рап артисти са с големи задници. Нека се върнем на Еди Мърфи и Boogie In Your Butt и стигнем до 2000-та, когато хип-хопът прави рекорден скок сред масите – MTV карамелизира R&B-хитовете. Тогава се появява първият посланик на дупето – Дженифър Лопес, чийто задник привлича вниманието на медиите и се превръща в нов еталон за лоялни клиенти на клиниките за пластична хирургия. През 2001 г., докато все още е част от Destiny’s Child, Бийонсе въвежда в речника на всеки американски тийнейджър думата bootylicious, а през 2005 г. Black Eyed Peas го казват просто и ясно с My Humps.

Ким Кардашиян

Но плътността на тези атаки се оказва недостатъчна. Истинската диктатура на задника настъпва след 2010 г. През това десетилетие рапът изцяло пренаписва мейнстрийм културата, думата swag влиза в речника на средностатистическите подрастващи, а готиката излиза от тесните кръгове на феновете на Eaters и отдавна не се свързва само с групата Lacrimosa. В същото време в ръцете на Ким Кардашиян попада инструмента Instagram и тя веднага излиза от тесните граници на риалити шоуто си, което не успява да постигне през предишните почти 10 години. С цялото ни уважение към Ники Минаж, която доскоро държеше първото място по световно доминиране, но г-жа Кардашиян-Уест я измести последните месеци като “счупи интернет” от корицата на Paper Magazine, а след това затвърди позицията си, щом задникът й лъсна в пълния си блясък в последния брой на Love Magazine.

Ако през 90-те се е смятало, че големият задник е запазена марка на чернокожите момичета, както и че големият бюст е характерен за белите, днес нещата отдавна не стоя така – вземете за пример Иги Азалия. За доказателство за способностите на белите момичета да отгледат сочни задни части може да се приеме дори категорията PAWG в порно сайтовете – perfect ass white girls.

Нека се върнем на Минаж. Етнически коктейл, опакован в преувеличени форми, и глас, подходящ за изтезания в Гуантанамо, превръщат Ники в емблематичен пример за духа на времето ни.

Ники Минаж

Задникът на Минаж налага един нов маркетингов похват – визуалното изнасилване на потребителя с преекспонирането на плътта, което присъства във всеки втори видео клип – от Major Lazer до Майли Сайръс. Вече можем да заявим с увереност, че жените са постигнали определена степен на обективизация на тялото си, защото този обект, изключвайки самата жена, може сам да изнесе цяло шоу.

Докато и тази тенденция отмине нека мирно да гледаме всички Ким-подобни и да си пеем:

докато туъркваме или поне се опитваме. И като сме на темата, се поровихме малко и за туърка.

Буути танците и различните им проявления отдавна не са нещо екзотично. Клубовете гъмжат от девойки, решили, че се справят с тях не по-лошо от Майли Сайръс, а дори в най-провинциалните танцови клубове предлагат уроци, след които сме готови за клип на Килата.

Може би едно от първите проявления на танците, фокусирани върху задника, е любимият на мнозина кючек. По-пряма версия на кючека, повлияна от истински арабски хип-хоп, е т.нар. малая (M’alayah). Друг център на произхода на буути танците са Африка и Латинска Америка. И ако в първия случай имаме множество варианти на ритуални танци около огъня, в Южна Америка се появяват като резултат от нашествията на конквистадорите и омешването на културите на коренно различни племена.

Един от прадядовците на туърка – Quassia, Quassia, е роден в Африка и е особено популярен през 70-те. Друг противоречив танц, произхождащ от Африка е мапука.

Силната любов на латиноамериканците към женските бедра е най-ясно проявена в регетона. Дагеринг е прозводен танц от регетона, но изцяло изобразяващ полов акт без грам чувственост и изисканост, който често води и до тежки наранявания.

Друг танц, роден в Южна Америка, е Surra de Bunda (в превод от “удар със задника” от португалски или “наказание със задник”). Най-консервативният предшественик на туърка е смятан бума (от английски bump – удар). Той се появява през 70-те в дискотеките на САЩ и Европа. В съвременната действителност може да ви изглежда безобиден, но за 70-те е бил почти неприемлив.

Буути танците в САЩ имат дълга история, обвързана с Южна Америка и афро-американците – еднакво отговорни за раждането на туърка в началото на 90-те. Чуваме думата за първи път от DJ Jubilee в Do the Jubilee All. Счита се, че произлиза от думите twist и jerk.

Преди официалното признаване на думата от речника на Оксфорд има още 20 години, а самият танц само започва да приема формата, позната днес. Кредити за произхода на думата има и хип-хоп дуото Ying Yang Twins с песента Whistle While You Work. В началото на новия век танцът излиза от скривалището си и вече не е само част от речника на черните. Така през 2006 г. за туърк вече пее Джъстин Тимбърлейк, а след това и други бели изпълнители.

През 2009 г. се появява канал в YouTube, на който мнозина приписват голямо значение за насърчаването на танца. Авторките му са две тийнейджърки, които наричат себе си Twerk Team. Те показват толкова артистичност, че туърк от обичайното разклащане на задника се превръща в своеобразен език.

Годината, когато манията по туърка придобива критични нива е 2013-а – всички го танцуват от кльощава Майли Сайръс до момичетата в Перник.

Какво ще се случи с него в бъдеще, можем само да гадаем. Може би следващата стъпка ще бъде да се създаде клуб по туърк в началното училище. Голямата му популярност донякъде можем да си обясним и с огромната популярност на хип-хоп културата, която от началото на 2000-та година излезе от ъндърграунд средите и стана нещо абсолютно нормално.

Най-интересното със сигурност предстои, а междувременно се насладете на най-популярните дупета в Instagram и дерзайте.