Първото посещение на който и да било шоукейс фестивал е смесица от екзалтация, дискомфорт, нетърпение и усещане, че се случват толкова много неща, че каквото и да правиш, някак си изпускаш най-важната сделка.
Прибави към това 345 концерта, 4000 музикални професионалисти от цял свят, 40-хилядна публика, 400 фестивала, 300 журналиста, 4 наградни церемонии (сред които EBBA и European Festival Awards) и общо взето всички бъдещи големи имена на европейската музикална сцена и ще получиш Eurosonic Noorderslag 2015 в Грьонинген, Холандия.
Прескачам десетките дневни работни срещи (и международния интерес към Оратница) и директно минавам към най-интересното, до което стигнах, тичайки в 3 поредни вечери между 35 клуба и концертни зали.
Best of the best:
Shura
Някъде между мечтателните и сърцераздирателни осемдесетарски вокали и съвременни танцувални бийтове, на живо Shura е прекрасна:
Low Roar
След успешен старт на музикалната си кариера в Калифорния, преди 5 години Ryan Karazija се мести в Исландия. Жени се и се развежда, работи в кафене и сменя няколко квартири, създава нова група, сключва договор с британски лейбъл, издава едноименния дебютен Low Roar и постепенно постига успехи, за които повечето dreampop и инди рок банди от облачни страни само могат да мечтаят. Лайвът ми напомня технологичното сценично съвършенство на Efterklang, осемдесетарския привкус в семплите и вокалите на Hurts и GusGus и емоционалната смесица между акустичен и дигитален звук в по-електронните проекти на Том Йорк и Radiohead.
Ylja
Малко фолк и много инди, те пеят на исландски и дори в собствените си прес информации признават, че записите им не улавят и половината от енергията на изпълненията им на живо. Аз мога да кажа, че публиката им беше една от най-тихите и усмихнати на целия фестивал, а концертът успя да задържи пет директора на фестивали, извън чиито формат са Ylja до края на концерта им. Свирили са с Glen Hansard, ако това има значение…
Joana Serrat
Не съм сигурна, че концепцията на просто добра песен с куплет, припев, готин вокал и запомняща се мелодия е релевантна в пренаселената европейска инди рок сцена в момента… Но ако е, Joana Serrat е с един ангелски глас и професионално отношение към музиката си напред. На концерта й имаше точно 30 човека, а бандата се раздаде все едно има 3000. Доколкото разбрах от мениджъра й, на следващия ден резултатите не са закъснели:
Twin Atlantic
Нямаше как да не отбележа, че дори поп рок банда като Twin Atlantic не си позволява просто да излезе на сцената. Всеки от членовете свири на поне три инструмента, стейдж дайв, търкаляне, визия, скокове и 100% рокендрол, бичес. Вече са подгрявали The Smashing Punkins, My Chemical Romance, Blink 182, a тяхна песен е включена на финала на филма на Discovery за скока на Felix Baumgartner.
Mapei
Не знам дали смесването на рок, блус и соул в електро поп хит е завръщане към миналото или нещо от бъдещето, но Mapei е чудовище на живо. И не само защото пее с цяло тяло, а защото успява да накара цялата зала да чува по същия начин. Електричество и наистина феноменално live шоу.
Moonlight Breakfast
Те са румънци, които работят с Parov Stelar в Австрия и ще свирят за първи път у нас след няколко дни. Без да обяснявам твърде подробно „електро ретро“ стила им, набързо правя комплимент за добре подбраната визуална концепция на концерта и препоръчвам, ако ти допадат, просто да ги провериш на 20 февруари.
C’Mon Tigre
Тия пичове с любопитно име изтеглиха късата клечка с озвучаването и се простиха с десетки нервни клетки поради постоянни микрофонии, съчетани с брум. Обаче кратките моменти между тях и специалните тапи за уши явно спасиха положението не само за мен, а и за пълната зала, която упорито изтърпя гафовете, за да чуе странния микс от етно, джаз, блус и рок, които бандата съчетава:
Извън личната ми класация, но вероятно в твоята:
Ibeyi
Все по-популярни и най-прехваления шоукейс на фестивала. На запис са интересни, на живо наистина пеят добре, но лично аз съм пас, защото абсолютно с нищо не са по-различни от 1000 други афро уърлд мюзик групи, освен с договора с XL Recordings, които са им измислили театрално превъзнесени реплики за робството и религията между песните.
MØ
Хареса ми, но очаквах повече. Концертът беше предаван на живо по няколко телевизии, тя беше с някаква неудобна рокля и съответно вместо с обичайното си диво и ексцентрично поведение на сцена, се държа като притеснена тийнейджърка, която за първи път носи сутиен.
Kaleo
Чудесни на живо, музиката им е малко по-класическа и банална от това, което аз търся в съвременна рок банда, но просто няма как да си затвориш очите пред толкова добър live.
Cristobal & The Sea
Това е най-препоръчваният от фестивалните директори лайв на фестивала. Група с членове от много националности, които интересно влияят на еклектичния им звук. На живо са боси хипита и добри музиканти, които обаче не успяват да задържат вниманието. На запис са интересни:
The Ting Tings
Бяха специални гости извън шоукейс програмата, настоящото им лайв шоу е супер:
Kensington
Новата стадионна банда на Холандия – също специални гости:
Ако те интересува пълния списък:
The Ting Tings, Melanie De Biasio, Indila, The Common Linnets, The Hearing, Kaleo, Birds That Change Colour, Maarten Vos, Shura, Low Roar, Moulinex, Oscar and the Wolf, Andreas Moe, Majka Makovski, Kensington, Ylja, Joana Serrat, Twin Atlantic, Mapei, Moonlight Breakfast, C’Mon Tigre, Ibeyi, MØ, Kaleo, Cristobal & The Sea, Mammut, Hell’s Kitchen, Hinds, The Micronaut, Cairo Liberation Front, Oratnitza, O.J.Band.
