Ослепителните лъчи на зимното слънце преминаха в остри, неспиращи валежи и ледени ветрове. Но, това не представи проблем за Копенхаген: модната седмица беше в разгара и колелата продължиха да се въртят, кафенетата не затвориха врати и шумотевицата не затихна.
Пет дни (между 28 януари и 1 феврурари), 32 модни ревюта, две главни местоположения с велико, историческо присъствие (Кметството и Стоковата Борса), мобилна апликация (с “нахрани ме” меню, което веднага приложих и за което ще споделя повече скоро!), три международни панаира (CIFF, CIFF RAVEN, REVOLVER) и моден фестивал със свободен достъп за всеки който иска парченце от модните хапънингс. А ето и моите лични highlights.
‘FAME’ закуска с Tommy Hilfiger отбеляза по вкусен начин началото на модната седмица.
After the brightness of the cold winter sun came lashes of blistering rain and numbing winds. There was no stopping though to Copenhagen: fashion week had arrived! The bikes kept pedalling, the cafés stayed open till midnight and the bustling noise of the streets wasn’t subdued.
Five days (28th January to 1st February), 32 runway shows over the first 3 jam packed days, 2 main venues (with immense historic presence: the City Hall and Børsen The Old Stock Exchange), 1 dedicated app (with ‘feed me’ option which I abused from the moment I landed on Danish soil: more on that soon!), 3 major international trade fairs (CIFF, CIFF RAVEN, REVOLVER) and 1 big fashion festival at the end open to anyone with love for fashion. And here are my highlights!
Tommy Hilfiger breakfast opened the fashion festivities on the first day with the cutest (and yummiest!) pancakes, scoffed up at race speed by the ‘FAME’ amused crowd.
За Прес Конференцията по официалното отваряне на модната седмица, колиничих пред величието на Кметството: сграда с грандиозни размери и кралски интериори.
First sight of the City Hall blew me away: splendour and royal presence had me enchanted at the Opening Press Conference.
Първото ревю беше именно там, представено от една от най-старите модни къщи в страната: Fonnesbech. Изчистени линии и елегантност танцуваха в перфектен синхрон на catwalk-a.
Front row seat, high ceilings and cocktails turned Fonnesbech in one very glamorous affair where clean lines and elegance danced in perfect harmony on the catwalk.
Последва Nicklas Skovgaard, който във всеприсъщ датски дух си поигра със сивия цвят в изчистени, луксозни материи и ярко обагрени кожи с дълъг косъм.
Next came Nicklas Skovgaard, who in true Danish spirit played a laid back game with grey hues on plain but luxe textiles and brightly coloured fur detailing.
Неочакващо за мен усетих полъх на нещо ново и различно: Asger Juel Larson, който в последствие нарекох “кралския бунтар” на Дания.
Then, suddenly, the vibe changed and I knew something different was coming: Asger Juel Larson or ‘the royal rebel’ as I like to call him. His collection charged the audience with his unique Danish street wear style where decadent opulence clashed with intricate skull prints and head-on attitude.
Със сажди по лицата и борбени крачки дойдоха момичетата на Maikel Tawadros. Първична красота, облечена в черни кожи и нежни прозрачни материи превзеха Кметството.
With dirt on their faces and warrior stride came the girls of Maikel Tawadros. Raw beauty draped in leather and delicate see-through fabrics laid siege to the City Hall.
А най-якото шоу остана за края, с две думи: Henrik Vibskov под заглавие “Messy Massage Class”. Огромното помещение избрано от бранда беше превърнато в сюреалистична спа зала: 20-метрова инсталация държеше 400 механично движещи се ръце под ритмичните възклицания на 12 вокалистки. Това беше една уникална презентация с леко смущаващ привкус: перфектната инспирираща комбинация от мода и изкуство.
And the best was left for last as they say and so true! Two words: Henrik Vibskov. And another three words: ‘messy massage class’. The venue (Papirhallen) was transformed into a surreal day spa with epic proportions. A 20-meter long mechanical installation had been constructed to hold 400 moving massage hands, by which 12 vocalists were being rhythmically treated to an unusual massage. The vast space was filled with elegant but somewhat disturbing ‘AHHHHH’ vocals to the tune of which models rolled out in ‘team vibs’ style.
