След издаден вече втори брой на 1 Granary Magazine главният редактор на списанието – Olya Kuryschuk, ни разказва какво се случва зад стените на 1 Granary Square, Kings Kross в Лондон.
As the second issue is already out, we talk to editor-in-chief Olya Kuryschuk about what happens behind the curtain at 1 Granary Square, Kings Cross, London.
1 Granary стартира като блог, прераствайки в сайт, който представя най-добрите таланти от CSM – студенти, но и дипломирани професионалисти. С времето става и списание. Какви усилия са необходими за това да публикувате и промотирате в цял свят продукт, разработен изцяло от студенти?
Здравейте, Under The Line! Всичко е въпрос на много издръжливост, воля и любопитство. Издаването на списание е като да изтичаш маратон с неочаквани препятствия на всеки ъгъл, но има и своите малки победи. Иска се малка, здравословна доза лудост, за да схванеш как работи дистрибуцията, но и как се уговарят спонсори и как се работи с PR компании. Има безброй малки неща, за които човек не би се сетил, като например услугите на таксиметровите компании (не бяхме чували за термина “pushbike” преди). Много важно е да имаш и добра печатница. И все пак, създавайки красива работа заедно с талантливи студенти и дипломанти, заедно с екип от невероятни фотографи, стилисти и гримьори, както и това да имаш възможността да интервюираш интригуващи хора е това, което си заслужава.
Най-добрият съвет е да събереш екип от хора с напълно различни умения, на които да можеш да разчиташ. Кой да знае, че човек с тайна дарба в опаковането на подаръци би бил толкова полезен, когато планираш да изпратиш специални копия на редактори на списания. За да промотираш продукт, изготвен изцяло от студенти, трябва и да си голям куражлия: Успяхме да стигнем дотук, чукайки на всяка врата за съвет и помощ.
Научихме, че за първия брой на 1 Granary сте получили подкрепа от не кой да е, а Comme des Garcons. Трудно ли се стига до бранд на такова ниво?
Най-важното е да имаш идея и всъщност това прихвана вниманието им. Comme des Garcons търсят нещо ново, младо и свежо. Трябва да ги убедиш, че проектът, с който се захващат, е обещаващ и не са виждали подобно нещо преди. Не се колебайте да се свържете с тях. Успелите хора обикновено са мили.
1 Granary started as a blog and then website to present the best talent around CSM, mostly students but also graduates turned professionals. Since then it has grown to an actual magazine. What does it take to publish and promote worldwide this product, made entirely by students?
Hello, Under The Line! It takes a load of stamina, will-power and curiosity, as making a magazine is comparable to running a marathon with a couple of unexpected roadblocks around every other corner, but it also has its victories along the way. It takes a dose of healthy insanity to figure out how distribution works, but also how to arrange sponsors, and how to work with PR companies. Keep in mind there are a lot of small things one initially wouldn’t think about, like cab services (we had never heard of the term ‘pushbike’ before), and having good printers (printers is a massive thing), for example. However, creating beautiful work together with talented students and graduates, alongside a team of amazing photographers, stylists and make-up artists, as well as having the chance to interview intriguing people, makes it all worthwhile.
The best advice is to get a team you can rely on to have different skills. Who knew that someone who’s got secret gift wrapping skills could be so useful when you’re planning to send special copies to magazine editors? To promote a product made entirely by students, you’re still gonna have to have a good set of guts: we made everything by knocking on every door and asking for advice and a helping hand.
We found out that the first ever issue of 1 Granary was supported by no other than Comme des Garcons. How hard is it to get the help from brands of that scale?
The most important thing is to have an idea, and that’s what practically caught their attention. Comme des Garcons want something new, young and fresh. They need to believe that the project they might take on is something exciting, which has value and is an idea that they haven’t seen before. Don’t hesitate getting in touch with them: people who got to the top are usually very nice.
Разкажете ни повече за работния процес, за авторите, талантите, които представяте в списанието, за фотосесиите…
В първия брой всичко се случваше като по чудо. Например, докато се наслаждаваме на питие, някой фотограф идва на гости и на следващия ден се събуждаме заобиколени от криейтив хора, резултатът от което е спонтанна фотосесия. Сега вече мислим по-стратегически, когато подготвяме фотосесия. Избираме по-внимателно с кого да работим, правим проучване, свързваме се с тях и стискаме палци да се съгласят. Но като цяло, голяма част от това, което се случва се базира на късмет, интересните хора, с които се запознаваме по партита, и това да успяваме да правим всички щастливи, тъй като голяма част от работата ни не е платена.
В същото време да правиш “студентско” списание е много забързано и спонтанно, защото трябва да жонглираш с курсовете си в университета и още куп проекти. Трябва да угаждаш на преподавателите, да взимаш изпитите си, но и да спазваш обещанията си към екипа и да градите отношения заедно, за да можеш да разпределяш работата.
Понякога трудно се обяснява на професионалистите, които са в индустрията от 15 години, че все пак си студент и имаш определени задължения. Случва им се да го забравят след няколко минути.
Когато става въпрос за автори, това са всички студенти и дипломанти, които харесват какво правим и реагират на него. Те вярват в работата си и искат да се забавляват. Авторите ни имат пълен карт бланш и може би това е, което привлича големи имена като Ник Найт да работят с нас. Няма ограничения на рекламодатели, защото няма рекламодатели! Приоритетни са желанията и страстите ни, а не нещата, които евентуално биха се приели лесно от читателите.
Интересно е как голяма част от нас учим нещо съвсем различно от това, което правим за списанието. При нас се случва модни дизайнери да кодират или правят бекстейдж кадри. Това е като да разбереш как един стилист трябва да се държи на фотосесия, един вид “fake it until you make it”. Гледаме да не анализираме много, а просто да вършим добра работа. Just do it. Доста чийзи цитат от Nike, но верен, що се отнася до начина ни на работа.
Tell us more about the working process, about the contributors, the talents, who are featured in the magazine, the photo shoots…
Whereas the first issue was more about miracles happening (i.e. we’d be having a drink and for example a photographer would walk into the flat, wake up the next day with a bunch of creative people in your house and spontaneously make a shoot), we can now be a bit more strategic about producing a shoot. We can be more picky about who we can work with, so we research, contact them and hope that they will say yes. But still, a lot of what happens is based on luck, and about weird people joining us during parties and trying to keep everyone happy as we all work voluntary.
At the same time, it’s very hectic and spontaneous to make a ‘student-run’ magazine happen, because you need to juggle your studies and so many different projects at the same time. You need to make your tutors happy and pass your exams, but at the same time you have to make promises to your team and be able to build relationships with them so you can delegate.
Sometimes it’s hard to explain to professionals – who have been working in the industry for 15 years – that you are in fact a student and that you have certain commitments. They tend to forget about it after a few minutes…
When it comes down to the contributors, it’s all students and graduates who like what we do and respond to that. They’re passionate about what they do and want to have some fun. Our contributors have complete carte blanche, and that’s perhaps also what attracts the big shots like Nick Knight to work with us. There are no advertisement restrictions, because we have no advertisement! We think about our own passions, as opposed to going through a checklist of what we should potentially serve our readers to digest.
It’s interesting how a lot of us are studying something completely different than what we do for the magazine. We have fashion designers who code, or make backstage shoots for us. It’s, again, spontaneous. So it’s like figuring out ‘how should a stylist be acting on a shoot’, in a way it’s ‘fake it until you make it’. We don’t really ‘analyze’ how we do it, we just do it. Very cheesy Nike quote, but true for the way we work.
Какво е бъдещето на 1 Granary? Искате ли да разширите проекта, включвайки студенти и от други училища и държави, или искате да запазите всичко в рамките на колежа?
За 1 Granary е важен пътят, не целта. Не става въпрос само за стажове и да тичаш с 3 скини Starbucks латета, защото закъсняваш за среща с шефа, а за това да добиваш опит, преминавайки през всичко това. Ние вярваме, че нямаме граници и действаме спрямо това. Ще се опитаме да се придържаме към тази практика, докато трае, и да се насладим на пътешествието. Ние не просто се движим с модния свят, гледайки как нещата отминават, ние държим волана.
Не искаме да направим “най-доброто студентско списание в света”, а най-доброто списание в света, което можем да направим. Искаме да бъдем приети и оценени от тези, които сме наблюдавали през годините и от които сме научили важни уроци, проследявайки работата им, питайки ги за съвети и, в последствие, работейки с тях. Искаме хора като Томъс Пърсън (главен редактор на ACNE Paper) да мислят, че сме върхът, но най-много искаме ние самите силно да вярваме, че работата ни е страхотна.
И в крайна сметка, не мислим относно граници или желанието да се разширим. Знаем, че това не е осъществим начин на мислене, тъй като най-хубавите неща се получават, след тежка работа и добре балансирана доза късмет.
What does the future hold for 1 Granary? Do you want to expand the project and feature students from other schools or even countries or want to keep it “local”?
1 Granary is mainly about the journey, not the goals. It’s about not necessarily doing internships and running around Starbucks spilling 3 skinny soy milk 1/4 espresso shot lattes because you’re in a rush for your boss, but just by getting experience through doing it yourself. We like to believe that we have no limitations, and act upon this. We try to stick to this while it lasts, and enjoy the ride. But, we’re driving the car ourselves, we’re not just in the backseat watching the fashion world go by.
We want to make not just ‘the best student magazine in the world’, but also the best magazine in the world that we could possibly make. We want to be accepted and appreciated by those who we have been looking up to for years, and from whom we’ve learnt important lessons by following their work, asking for their advice and ultimately working together with them. We want people like Thomas Persson (Editor-in-Chief of Acne Paper) to think that we’re awesome, but most importantly, we want to strongly believe ourselves in the fact that our work is awesome.
So, ultimately, we do not want to think in terms of ‘limitations’ or put a label on our desire to expand. We know that this isn’t even a feasible way of thinking, as the best things happen through hard work with a well-balanced amount of luck.
Как формирате всеки брой? Има ли конкретна тема?
Не работим спрямо теми. Всичко е въпрос на това кой ни вдъхновява в този момент, с кой мечтаем да си поговорим. Следим голяма част от връстниците си и включваме тези, които смятаме, че го заслужават и ще бъдат “the ones to watch”. Нашата платформа е продукт на любов. За да се получи, трябва да се трудим продължително. Включвайки и “едно, две, три, БУТАЙ!” момента в офиса. Но честно, най-хубавите неща се случват случайно.
Кой от талантите в Central Saint Martins бихте ни препоръчали да следим в бъдеще?
Труден въпрос, много са! Мисля, че всички, които са завършили MA курса, ако не сега, то след време със сигурност ще ви изненадат. Има и толкова много невероятни бакалаври! Погледнете последното дипломно ревю, мога да изреждам имена с часове: Andrew Asai Ta, Gracie Bonner-Wales, Ed Lee, Charlotte Tydeman, Richard Quinn, Harry Evans… всички! Толкова силна година…
Разкажете ни за най-интересния проект, който сте правили за 1G до този момент?
Преживяването да снимам корица с Лорънс Елис беше невероятно. Бях отговорна за почти всеки детайл – от преговорите с екипа на Кристофър Кейн до откриването на всеки модел, организиране на екипа и малките неща като осигуряването на храна… Финалният ден беше чудесна отплата.
How do you form every issue, is there specific theme?
We don’t work according to themes; it’s more about who excites us at that very moment, or whom we dream to talk to. We look at a lot of our peers, and feature those who we think deserve it and will be ‘the ones to watch’, if you like. Our platform is a labor of love. To make it happen is also to continuously be in labor. Including the ‘one, two, three, PUSH!’ moments in the office. But honestly, the best things happen by chance.
What CSM talent would you recommend we should follow in the future?
Tricky question … too many! I think it’s definitely everyone who has graduated from the MA course; if not now, then later they will really surprise you. And so many amazing BA graduates! Just check the last final show, I can just drop the names for an hour: Andrew Asai Ta, Gracie Bonner-Wales, Ed Lee, Charlotte Tydeman, Richard Quinn, Harry Evans … all of them! Such a strong year …
Tell us about the most exciting project you did so far at 1G.
My experience doing the cover shoot with Laurence Ellis was pretty incredible. I was responsible for pretty much every single detail, from calling back and forth with the Christopher Kane team, to street casting every model, to arranging the team, and the small things like bringing food… The final day was a pretty good payoff.
