Влизане на терена
Заведе ни в апартамент в центъра, очевидно специално приспособен за партита – кухнята беше превърната в бар, за да бъда по-точна. Там се запознах с една част от отбора на Sofia Blues.
“Запознай се Любов, това е Димитър a.k.a Бъзо. А това е Марто, ето го и треньорът Стефан.”
Разговорите, на които присъствах, почти не ги разбирах, а и някъде около 3 ч. сутринта момчетата пуснаха мач на живо от MLB (Major League Baseball). С продължението на вечерта нещата ставаха все по-неразбираеми за мен, а за всички останали, които разбират играта – все по-интересни. За да не се изолирам умишлено, се поинтересувах от правилата на играта. Оказа се, че за една вечер не се научават.
Тогава си казах: “Тези момчета, този отбор, този отборен дух, който виждам – искам да знам повече за тях.” Чудех се какво ги събира заедно, само страстта към бейзбола ли?
Подготовка за игра
Известно време след парито се срещнах с Стефан Бешков, мениджърът на отбора, Димитър Насъпов aka Бъзо, Филип Бояджиев и Евгений Черноземски, част от играчите, за да си поговим за бейзбола в България и мястото на Sofia Blues в тази реалност.
За тези, които не знаят, както бях и аз преди тази среща, най-новото начало на бейбола в България е още по СОЦ-времето. Стефан ми разказа, че спортът се възражда в средата на 80-те, когато група ентусиасти създават неформалния бейзболен клуб “София”, който се превръща през 1988 г. в първия формален бейзболен клуб “Академик” София.
Той самият разбира за спорта от статия във в. “Средношколско знаме” и се записва да тренира в един от първите детски отбори.
Съвсем в началото на историята на играта са и златните години на българския бейзбол. Началото на 90-те бейзболът се развива сравнително бързо – сформират се 22 клуба, някои с повече от един отбор, появяват се А и Б групи. Започва провеждането и на първите официални български шампионати. Настъпват и други промени, като отделянето на част от юношеските отбори в самостоятелни клубове. Това правят и Blues. Мениджърът им Емил Насъпов поставя официалното начало на отбора Sofia Blues.
Основополагаща здрава основа от знания за играта стига до нашите треньори с помощта на Джак Бренър, тогава гост-преподавател в Софийския университет. Той организира свои приятели треньори от Сиатъл да дойдат до България и да усъвършенстват познанията за играта.
Загряващи хвърляния
Бейзболът е спорт, който, казват, се учи от малък. Затова развитието му винаги е в ръцете на младите таланти.
След отделянето си като клуб, Sofia Blues знаят, че първата стъпка към развитието е създаването на детски отбор. Тогава голямият син на мениджъра им Емил, Александър – е вече запален по играта с още няколко квартални хлапета. Така паралелно клубът развива мъжкия си отбор и се грижи за набирането на млади таланти, които да следват техните стъпки.
В средата на 90-те клуб Sofia Blues се разраства и има втори мъжки отбор, детски отбор и отбор по софтбол за жени. Като истински лидери в спорта започват да се налагат в края на 90-те. В последните години са финалисти на почти всички първенства, които се играят у нас. През 2013 г. печелят и първата си шампионска титла в националния шампионат за мъже в България и това ги отвежда и за първи път на квалификационен турнир на шампионите в Атина.
През 2014-а отборът е носител на други два приза – купа “София” и купа “България”.
Първа база
Сега аз седя на маса с две поколения играчи на сините. Димитър, по-малкият син на Емил, също израсва с бейзбол и не изневерява на създалата се семейна традиция. Той е един от играчите, както и Евгений, които чужди отбори са се опитвали да “откраднат” от Blues. Миналата година и двамата играят в Бундеслигата за Дормунд.
Димитър има всички основания да не е никак скромен по отношение на спортните си успехи. Обявен е за най-добър бейзболист на Европа до 21 години, но всъщност е толкова страстен и запален по играта, сякаш вчера е започнал да играе. “Няма как да си правил нещо, което да е дори близо до бейзбола – се пали Бъзо – а в момента, когато вече може да го разбираш… няма връщане назад”.
Той е решен и иска да се занимава по-активно с набирането на нови таланти. Това включва демонстрации в училища и подчертава, че Blues имат амбицията да сформират отново женски отбор в най-скоро време.
Евгений също ми разказа за неговото начало в бейзбола. Започва от точно такива училищни демонстрации и с течение на обстоятелствата се включва в една от училищните тренировки. “От този момент нататък всичко ми се губи,” казва ми смеейки се. “Той е един от подлъганите,” подмята Стефан с лека усмивка.
Подлъгани, да, да хванат бухалката веднъж. Но тези момчета са се отдали на играта и са се оставили да ги води страстта към бейзбола, която аз ясно видях в онази парти вечер, после на техен мач и сега виждам, докато седя и си говоря с тях.
Филип, който е и един от най-скорошно включилите се в отбора, далеч не е израснал с играта. Той първоначално е ходел на мачовете като публика, заради приятел – Веско, който също играе в Sofia Blues. Един ден се отваря възможност и той също като Евгений, леко на шега, се включва в тренировка и както се очаква – няма връщане назад.
Втора база
След титлата от миналата година “блусарите” решават, че е време за промяна. Шампионите си партнират с Foot Court и Blok Shop и обновяват визията на отбора. По-късно си поръчват и чисто нови екипи с новата визия, изготвена от дизайнера на Blok. Екипите им са Majestic. Това е “марката, която облича всички най-големи професионалисти в MLB”, ми разказва Бъзо, а очите му блестят от вълнение. Кефи се, че са им такива екипите и казва, че в Германия им завидяли за възможността.
Тъй като шапките са много важна част от екипите им, а и отличителен аксесоар за феновете, може да намерите мърчандайз на отбора във Foot Court.
Трета база
Поговорих си с момчетата и за по-практични неща.
Началото на сезона е в първите сухи и слънчеви дни, в ранното начало на пролетта и може да продължи до края на октомври. Организират и безплатни тренировки поне веднъж в седмицата. Тренират на домакинския си стадион “Диана”, зад плувен басейн “Диана”.
Най-важната част от своята екипировка се стараят да поръчват от Америка, тъй като там са и най-качествените стоки за бейзбол. Алтернативата за Европа е Холандия, там се вкарват повечето продукти, които се намират и на американския пазар, но, разбира се, на по-високи цени. И като крайна дестинация ме насочват към едно-две места в България, където може да се намери екипировка за игра – Dekatlon и Wilson.
Питам отново за опростена версия на правилата, но Димитър само ми казва, че в бейзбола няма една ситуация, която е идентична с друга и това го прави труден за обяснение, учи се с гледане ми казват всички. Е, аз все пак реших сама да се поинтересувам от тях. На този и този линк и вие можете да видите нагледни и опростени правила на бейзбола.
Home Run
Сините, като част от началото на бейзбола у нас, продължават и днес да се грижат за развитието му. Не крият обаче, че сега интересът към тях, а и към спорта като цяло, най-вече от децата, намалява. Въпреки трудностите, те не остават примирени и Стефан търси най-креативни начини да се справя със ситуацията и да помага в създаването на инициативи като Sofia City Camp, в която се включват и отборът на Юнак София. Лагер за деца, където в продължение на една седмица децата играят бейзбол сутрин, правят почивка за обяд, после участват в практични и креативни занимания и следобяд се занимават с друг вид спорт. Този лагер организират няколко пъти тази година като последният е бил в началото на септември.
Но освен тези сериозни и отговорни момчета, те сами се описват и като много забавни. Новоналожила се традиция преди мач е един от играчите да изрецитира собствена поема, специално написана за случая. Най-често съдържанието е с доста цветущ език, а главния смисъл често и авторът не успява да проследи. Целта обаче е простичка – да разпуснат напрежението и да се посмеят преди важен мач, а те са имали доста такива този сезон с четири мача на финали.
Не само не пестят думи, но “сините” и не се притеснят да шокират с промяна на екипировката. 2013 г. поставя началото на друга нова традиция за отбора по време на участието им в софтболните мачове след края на сезона. Тогава срещите съвпадат като дата с празника на “Вси светии” и те просто се появяват с детайлно изпипаните си костюми от предната вечер. Гледката на Супер Марио, които е в човешки размер и скача точно по същия начин, както го помним в играта, не оставя избор на отбора освен да продължи спонтанната тогава идея и тази година.
Това е духът на Sofia Blues – сериозни и несериозни едновременно. Но най-вече силни, силни на терена и сплотени извън него.
Очаквайте повече информация за мачове, тренировки и други събития на Sofia Blues след началото на сезон 2015. Специални благодарности на Филип, Стефан, Димитър и Евгений, за съдействието, което ми оказаха, за написването на тази статия.
