Севичето идва от Южна Америка и най-вече от Перу, въпреки претенциите на Еквадор. Просто направена и вкусна риба, за която японците и тяхното суши могат само да завиждат. Като всяко просто и велико ястие е произлязло и от мързел и от опити за дългосрочно съхранение на храната. За да предпазят улова си от разваляне, рибарите са поливали рибата с кисел сок. Разбира се, в годините това става традиционно ястие за Перу, после за Южна Америка, а в началото на така наречената поп-култура през 90-те на миналия век, придобива популярност и в Европа. А у нас идва чак сега, очевидно влакът за кулинарна България се е забавил доста. Съставките са малко и лесно намираеми — прясна риба, сок от лайм или друг цитрусов плод и люта чушка. Твърди се, че ястието датира от преди 2000 години, когато по онези ширини не е имало лимони (те са донесени от конквистадорите) и затова рибата е била маринована с продълговата маракуя. За произхода на името няма да разказваме, защото голям спор се е завързал между няколко научни академии, разбира се, всяка с правотата си.
Перуанците използват предимно техния си лаврак, но всякакъв дар добит от морето може да ви свърши работа. Начини за приготвяне има всяка страна, а може би и всеки ресторант, предлагащ това изкушение. Ние си избрахме добре познатата сьомга и като една нано академия на кулинарията предоставяме нашата версия.
За двама души ще ви трябват 200 гр. сьомга нарязана на 2 см. квадратчета — колкото една хапка. Останалото е само марината от 1 люта чушка, може и суха, сокът на половин грейпфрут, 2 ч.л. сол, кората на 1 лайм, сокът на 2 лайма, 1 с.л. кориандър и 2 ч.л. захар. Заливате рибата с маринатата и я оставяте в хладилника за половин-един час. Можете да я хапвате ей така без нищо или пък със салата от тиквички, които да нареже на ленти и да овкусите също с марината. Хапвате и на секундата се сдобивате с много мозък, тяло пълно с витамини и леко подлютен език. Гарантираме, че всяка хапка си заслужава.
