Чичо Огюст Ескофие врътнал този така обичан десерт, докато работел в лондонския Савой в чест на г-жа Нели Мелба, която се подвизавала в Ковънт Гардън под формата на оперна певица и пеела с цяло гърло в Лоенгрин на ужасно мелодичния Вагнер. През годините тази вкусотия е претърпяла какви ли не кичозности – от грозни китайски чадърчета, през шарени захарни пръчици, та до кофти шоколадовоподобни заливки. И понеже паветата ще се напукат от софийската жега, ето я и нея — всемогъщата мелба.
В касерола загрявате вода със захар, колкото ви се иска и изсипвате едно пакетче ванилия. Малко преди да заври слагате 1 праскова, разрязана на половина, и изтърбушена от костилката. Варите 8 минути, махате от котлона и оставяте да изстине около 20 минути. С малко захар и сока от половин лимон, намачквате една кутия малини — ама хубаво, докато станат на сос. Вадите прасковата от захарната вода, обелвате, слагате топка ванилов сладолед и заливате с малиновата смес. Другият вариант на това изкушение е създаден от маркетолозите на съвременната кулинария Гордън Рамзи и Джейми Оливър и е по-модерната версия за сладолед с плод от тази на франсето Огюст. Сини сливи — може, но ние избрахме нектарини — за колкото хора, толкова плодове. Разрязвате и махате костилката. Подреждате ги в тавичка и ги заливате с малко ванилия, ч.л. захар, пръчка канела, кората на половин портокал, както и сокът му и задължително, не избирателно — коняк. Печете на 250 гр., докато омекнат нектарините или които костилкови плодове сте си избрали — около 15-20 минути. Редите в малки чашки — плодове, ванилов сладолед и пак така. Къщата ви ухае на канела и коняк, а това е един от най-добрите десерти… изобщо. Изяждате, облизвате лъжицата, а после и чинията.
Да си кажем: и в двата варианта няма да сбъркате.
