Марина е от хората, които са достатъчно скромни, за да могат да постигнат нещо голямо, и развитието на Marina London показва точно това. Във всеки случай, знаех, че искам да я питам ужасно много неща за марката, която сама бе създала, и разговора ни продължи почти 2 часа. Ето есенцията от него плюс нашия поглед върху колекцията й за пролет/лято 2014 в снимки.
Marina is humble enough to reach any kind of personal goal and the development of her brand so far is the true evidence of her spirit. In any case, one thing was certain – I wanted to ask her so many questions concerning her brand, that we got to speak for almost 2 hours. Here’s the essence of the conversation plus our perspective on her SS 2014 collection in photos.
Бях много малка, когато заминах да уча там, бях само на 9. До 18 годишна бях изключително нормално дете, интересувах се много от спорт и съвсем нормални неща.
— Занимаваше ли се с мода по някакъв начин?
Не, нямах никакъв интерес общо взето. Тогава нямаше толкова мода около нас. В момента има безброй блогове, онлайн медии, Instagram и т.н.
— Как тогава се свърза с модата по някакъв начин?
Беше спонтанно. Завърших CSM, а последната година имах стаж при McQueen с илюстрация, още когато той беше жив, после Proenza Schooler в Ню Йорк и David Szeto.
— Така ли се роди идеята за Marina London?
Всъщност, започнах да работя за една дизайнерка в Лондон, но в същото време се чудех какво мога да направя сама, каква да е следващата ми стъпка, какви идеи имам. Седнах и започнах да рисувам собствени неща и си казах, че трябва да съм луда да се занимавам с различни колекции всеки сезон и на всичкото отгоре по четири на година. После реших, че трябва да намеря това, което на мен ми харесва и знам, че мога да правя добре. Дипломната ми колекция в CSM беше пълна с коприна и се влюбих в една много специална коприна, която се казва Crêpe de Chine (бел. ред. – пясъчна коприна). Знаех, че никой не прави дрехи от такава коприна, които същевременно да са на по-достъпни цени. Така започна и самата идея за бранда Marina London да се избистря в главата ми.
— Каква беше следващата стъпка, след като вече беше наясно какво искаш да правиш?
Преди малко повече от три години седнах и направих малка колекция от девет неща в много малко производство. Първите три сезона работих с една фабрика в Полша, която произвеждаше само по пет бройки от размер за първите ми колекции. По същото време намерих сама и три магазина в Лондон, които се съгласиха да продават дрехите ми и така започнах с малка SOR (Sell or Return) колекция, което всъщност е адът на всеки дизайнер, защото ако нещата не се продадат в магазините, просто ти ги връщат. За щастие, се продадоха.
I was very young when I went to study there, only 9 years old. Actually, until the age of 18, I was a very normal kid, mainly interested in sports and other super normal stuff.
— Were you involved in fashion somehow?
No, I had no interest in the field whatsoever. At the time fashion wasn’t such a big thing, wasn’t that viral. Now kids have countless blogs, online media, Instagram etc.
— So, in what way did you get into fashion?
It was spontanuous. I graduated from CSM in London, and the last year I had an internship at McQueen with illustration, while he was still alive. Then got to Proenza Scooler in New York and David Szeto.
— Is that how the idea of Marina London came about?
Actually, I started working for this one designer in London, but at the same time I was thinking of what I can do myself, what my next step should be and what kind of ideas I had. So, I sat down and started to draw my own things and said to myself that I must be crazy wanting to do so many different collections each and every fashion season, like 4 a year. Then I decided what best interests me and what I am good at. My graduate collection at CSM involved a lot of silk and I kind of fell in love with a specific type of silk, which is called Crêpe de Chine [sand washed silk – Ed.]. I knew that no brand was making reasonably priced clothes only out of this type of silk, so that is how the idea of the brand Marina London started to emerge in my head.
— What was the next step, after you knew what you wanted to do?
A little over 3 years ago, I designed a 9-piece collection in a very small quantities. The first three seasons, I was working with a factory in Poland, which produced only 5 items per size for my first collections. At the same time, I found 3 stores in London, which agreed to sell my clothes. That is how I started a small SOR [Sell or Return – Ed.] collection, which in fact is hell for any designer, because if the garments don’t get sold out in the store, they just give them back to you. Luckily, they god sold.
О, да! В началото беше трудно, особено ако трябва да платиш производството, преди да имаш сигурни retail buyers. Затова и бройките бяха много ограничени, не можех да си позволя да рискувам толкова. Първите няколко колекции бяха като урок за мен, много пробни. Изучавах какво се харесва от жените, защо купуват точно това, в колко бройки да произведа нещата. Общо взето, научих се сама, изучавайки бизнеса отвътре.
— Сега къде произвеждаш?
Много съм щастлива, че открих фабрика тук в България. Те са доста голям завод и произвеждат промишлени количества, но могат да си позволят в отделна моделиерна да работят и моите неща, което за мен супер. Там са буквално 9-10 жени, които работят върху моите колекции. Количествата отново не са големи, но вече стигнах до 400 бройки на сезон, което все пак е нещо.
—Коприната, която ползваш в момента, каква е, откъде идва?
От Китай. Ходих на изложението Première Vision в Париж, преди да направя първата поръчка, но фабриките, които показват там, са прекалено скъпи, произвеждат платове основно в Италия и Франция, докато аз се стремях към по-достъпни цени. Затова отидох да разгледам TexWorld, също в Париж, където пък е мястото за презентация на платове от Индия, Китай, Тайланд, Бангладеш и т.н. Те също предлагат изключително добро качество. Хората от Китай, с които започнах работа, по-късно разбрах, се занимават и с коприната на Giorgio Armani и Max Mara, така че контролът върху качеството е голям.
— Как се случва комуникацията между теб и фабриката тук, те ли произвеждат самите samples на дрехите или само комерсиалните бройки?
Аз си идвам няколко пъти годишно, за да посещавам фабриката, но в Лондон работя с една жена, с която, когато колекцията е готова, сядаме и доизчистваме кройките и тя прави всяка дреха от муселин. Този шаблон пътува с мен до фабриката тук, където заедно с главната кроячка правим оглед на цялата колекция и тя си прави записки. После мострите се произвеждат от коприна и ги пращат обратно в Лондон при мен за одобрение. След това снимаме кампанията, най-често тук в България.
— Защо тук?
На първо място е по-евтино, със сигурност. А и аз съм на мнение, че нивото на момичетата модели тук е ужасно високо, повечето изглеждат много добре и мисля, че досега съм успявала да намеря “моето момиче”.
Oh, yes! In the beginning it was hard, especially if you have to pay for the production before having defined retail buyers. The first few collections were like a lesson for me, lots of try outs. I was learning what women like, why they specifically want to buy this and most important, how many items I should produce. Overall, I thought myself, learning the business from within.
— Where do you produce now, where’s the factory?
I am very happy that I found a factory here in Bulgaria. It actually is a big factory that provides vast amounts in general, but they can also afford to have a separate team for me, which is great. There are literally 9-10 women working on my collections. Again, the quantities are not that big, but I managed to get to 400 items per season, which indeed is something.
— Could you elaborate a little bit about the silk you use, what is it and where does it come from?
It comes from China. I went to this fair called Première Vision in Paris before making the first fabric order, but the factories showcased there produce very expensive fabrics mainly in Italy and France, and I was looking for something in a more reasonable price range. That is why I went to have a look at TexWorld which is also in Paris, and there they mainly present fabrics from India, China, Thailand, Bangladesh etc… They also provide an extremely good quality.
The people that I started working with from China, happened to have worked with silk for Giorgio Armani and Max Mara. That was the proof that the quality control is great.
— How does the communication between you and the factory here in Bulgaria happens? Do they produce the samples or just the main production?
I come here to visit the factory a couple of times a year, but I have this really good seamstres/cutter woman back in London that I work with as soon as the design part is ready. We basically sit together and refine every single cut and garment and she makes the samples out of muslin. After that, I come here at the factory with the muslin samples and we review the whole collection with the main cutter at the studio. The actual samples made out of silk are sewn afterwords, when I’m gone and they just send them over to London for my approval. The final step is to shoot the campaign pictures, most of the times done also here, in Bulgaria.
— Why here?
Well, first and foremost, because it’s way cheaper. But I also think that the level of the models here is extremely good, most of the girls look great, and so far I have succeeded in finding the ‘right girl’.
През цялото време мисля за нещо класическо, което всяка жена може да носи, независимо от възрастта. Моят бранд не е trend driven, a по-скоро винаги съм имала в съзнанието си “идеалната” жена, която не мога да обясня. Хората, които купуват от мен, са различни – от адвокати до хора, които са като мен и моето обкръжение – но идеалният таргет би бил едно позитивно момиче, което е отворено към света и е креативно в начина си на мислене. Много харесвам effortless стила на жени като Charlotte Rampling.
— Колко души работят в твоя екип, подготвяйки една колекция?
Моят екип е много променлив. Имам едно момиче, което е freelance PR и работи за мен 4 дни в месеца. Тя е моята връзка със списания и медии и работи за още няколко бранда, подобни на моя, така че й имам голямо доверие. Иначе работя понякога и със стажанти, но повечето от тях излизат от дизайн училища, а моят бранд все още не може да им предложи дизайнерски стаж, а по-скоро чисто административен. В момента си търся studio manager, понеже се местя в ново студио в Bermondsey в южен Лондон.
— Как изгради маркетинг плана си, имаше ли зад теб човек с повече опит, който да те води в “правилната посока”?
Честно казано – сама. Това е нещо, което научаваш постепенно и за което никога не си готов, докато не го направиш и не сгрешиш няколко пъти. Разбира се, имах някакъв план и се опитвах колкото мога да го следвам, но все нещо се случваше и не вървеше по моите идеи. Най-важното звено за моя бизнес е социалната медия и онлайн присъствието изобщо. Благодарение на тях израснах постепенно, изобщо не стана изведнъж. Добре, че ги има Instagram, Facebook и уеб сайтът ми.
Throughout the whole design process I think of something classic, garments that could be worn by any girl or woman, despite her age. My brand is not trend driven, but I’ve always had this ‘ideal woman’ in my head that I cannot explain. I have a lot of different customers, people with various jobs and daily routines – starting with people from my social circle and ending with lawyers – but the ideal target for me would be this positive and open-minded girl with a creative mind. I really like the effortless style of women like Charlotte Rampling, for instance.
— How big is you team? Do you have a lot of people working on a collection?
The team is really variable. I have this freelance PR girl working for me 4 days a month. She’s the connection between me and the media and she also works for several other small brands, similar to mine, so I trust her a lot. Sometimes I use interns, but most of them come out of design schools, and my brand still cannot offer them the design internship, but mostly administrative job. In fact, right now I’m looking for a studio manager, because I’m in the process of moving the studio to Bermondsey in South London.
— Did you have a marketing guide, someone you trusted, or did you came out with a marketing plan yourself?
The whole idea was mine, I did everything alone. This is something you learn step by step in the process, and you’re never ready until you make several mistakes. Of course, I had a basic plan and I tried to stick to it as much as I could but there was always something in the way. The growth of my brand was really slow but I like it this way, and the most important thing in my business is the social media and the constant online presence. Thank God for Instagram, Facebook and my website.
В началото не, понеже кръщавам всичките си дрехи на някого – приятели, някой от семейството, хора, които харесвам – но може би беше моя грешката, че не се възползвах докрай от това и не бях достатъчно настойчива. Имах успех с Leandra от The Man Repeller, която видя гащеризона и каза ‘This is awesome!’, а Caroline Issa всъщност облече тишърта, който й изпратих, и я снимаха, за което също бях много щастлива.
— В момента върху какво работиш?
Тук съм за няколко дни, защото трябваше да уточним с момичетата във фабриката новите samples за пролет-лято 2015. Колекцията е готова като дизайн и следва само производствената част. Аз, от своя страна, съм много развълнувана, понеже за първи път се чувствам, че мога да си позволя да направя нещо по-голямо. По тази причина и самата колекция е двойно по-голяма от предишните – с повече аутфити и възможности за комбинации.
— А мислила ли си за аксесоари?
За момента имам само шапката, която обичам ужасно много, а и тя се прие доста добре от всички, които харесват бранда. С аксесоарите, макар и да са голям money maker, аз лично все още не мога да реша каква да е следващата стъпка, понеже ако направя нещо, то трябва да съдържа коприна по един или друг начин. Може би колаборацията с друг бранд е добро решение.
No, at least not in the begining. I name all of my garments after people from my family, friends or just the ones that I’m inspired by. Now, I consider it as a small mistake that I wasn’t really pushy with the famous people. I had success with Leandra from The Man Repeller who only said ‘This is awesome!’ when she saw the jumpsuit, but Caroline Issa actually wore the signature ‘Caro tee’, which I sent over to her, and got photographed in it, so I was really happy when that happened.
— What are you working on right now?
I’m in Bulgaria just for couple of days, because I need to finish some samples with the girls in the factory here. It’s the next spring’s collection that we are working on. The design part of it is ready and now we are adjusting the production. I’m really excited about this one, mainly because this is the first collection in which I feel I can afford to do something bigger. This time the collection is almost twice bigger than all the previous ones, which basically means more outfit options.
— Have you thought of doing any accessories?
For now, I only have the silk hat that I really love. This trucker hat was big success. Even though the accessories are considered as a big money maker, I personally can’t decide what my next step should be, only because of the silk ‘restriction’ in the design. Maybe a collaboration with another brand would be a good idea.
В кадрите са използвани избрани модели от колекцията пролет/лято 2014 на Marina London; очила Cushnie Et Ochs от All u Re; спортни чорапи и обувки H&M;
