Болонезето не е бърза работа и е ужасно съботно, а също така е и като мнението — всеки си има негова версия. Нашата е комбинация от чужди и собствени такива. Ако нямате за цел да нахраните 180 шатри с пехотинци, защо да си причинявате нещо бързо, полуготово и с пластмасов вкус.
И така: задушавате в сгорещено масло глава лук, после мятате вътре ситно нарязани 1 морков и стрък целина. Като омекнат, слагате около 300 гр. кайма и на силен огън я раздробявате, докато стане готова, сипвате чаша червено вино и го оставяте да изври. Нарязвате 3-4 домата и ги пльосвате при каймата – следват сол, пипер, захар и един дафинов лист. Захлупвате с капака, намалявате котлона и го оставяте за около 2-3 часа, като го разбърквате периодично.
Следва да спретнете бешамела: малко масло и брашно в касеролка, бавно наливате прясно мляко, като бъркате със скоростта на забързана вятърна мелница. На финала настъргвате индийско орехче. Пастата се прави ръчно, но за нея в идните дни ще разкажеш, че там е още по-тежка работата.
На финала добавяте босилек в болонезето, разбърквате и реденето започва: слагате оформената паста (купена или направена) в тава и вътре редите ред паста, ред сос, ред бешамел, настъргано пармиджано и така 4 пъти. Завършвате с пармиджано. Пъхате в загрята на 200 фурна и печете 15-20 минути.
Вадите, махате ринга (това само ако сте се постарали сами да си я направите – пастата) и… хоп! Ударили сте от раз три звезди Мишлен!
