На 23 април във Vivacom Art Hall ще бъде открита първата изложба на Бен Ритър в България. Работил за New York Times, MTV, The New Yorker, Vogue, Rolling Stone, i-D, GQ, Interview Magazine и Playboy, снимал портрети на десетки знаменитости (Джон Леджънд, Фърги, Къртни Лав) и реклами на едни от най-известните марки в света (Nike, Levis, Mini Cooper, Budweiser, Swatch), Бен Ритър казва скромно за себе си “фотограф и режисьор, който живее в Бруклин”.
Събитието е част от платформата “Майстори на фотографията”, създадена от фондация “Мусиз” с подкрепата на фондация “Америка за България”. Платформата стартира през декември миналата година с изложба на легендарния Хари Бенсън, снимал едни от най-важните исторически личности и събития на 20 век, и продължава този април с друг поглед върху съвременната фотография чрез творбите на Бен Ритър.
Първата изложба на Бен Ритър в България ще покаже 40 комерсиални и лични фотографии, обединени от основната посока в неговите творби — едновременно закачливи и замислени, симпатични и сериозни, понякога скандални, но винаги пълни с живот. Изложбата ще бъде открита на 23 април, сряда, във Vivacom Art Hall и ще остане там един месец, до 25 май. Изложбата ще бъде съпътствана от лекция на фотографа и уъркшоп за деца.
— Представи се с няколко думи.
Здравейте, аз съм Бен Ритър, здраво работещ и отдаден фотограф, който живее и твори в Ню Йорк. Винаги съм отворен за нови идеи и обичам предизвикателствата и новите възможности. Колкото и да ми харесва да пътувам, цялото ми семейство и приятелите ми са в Ню Йорк, така че той винаги ще бъде моят дом.
— Кога и как започна с фотографията?
Когато бях на 15, много се интересувах от изкуство, но съм наистина ужасен художник. Учителят ми по рисуване учтиво ми предложи да пробвам с фотографията и тя ми пасна. Нямам предвид, че като млад винаги съм имал фотоапарат в ръка или нещо подобно, но наистина се наслаждавах на снимането и сериозно обмислях да се занимавам с това.
— Аналогова или дигитална фотография?
Мисля, че дигиталната фотография вече се доказа като силен инструмент до този етап, в който вече няма нужда да бъдат сравнявани. Дигиталните изображения са истинска магия и разраснаха границите на това, което може да се постигне с фотоапарат. От друга страна, красотата и темпераментът на аналоговите снимки не могат да бъдат възпроизвеждани или дублирани. Те са наистина специални и трябва да бъдат оценявани от артистите. Мисля, че новото поколение, които учи дигитална фотография, пропуска една много важна част от обучението си. Те не знаят какво коства да направиш изображение, без да разчиташ на бутона “Delete”.
— Как подбираш проектите си?
Живея и работя, заобиколен от креативни хора с големи идеи. Обикновено когато срещаш хора или просто споделяш идеи с приятели, развиваш усет къде се крие потенциалът за нещо велико. Споделянето на идеи е най-лесната част. Но когато започнеш действително да изпълняваш стъпките си, да планираш и да снимаш и все още да се вълнуваш от идеите си, тогава ти е ясно, че правиш правилното нещо.
— Какво те вдъхновява?
Научих, че ако работиш здраво и си мил с хората, не само ще постигнеш каквото искаш, но и ще получиш огромна свобода. Това ми помага да мисля в перспектива.
— Опиши ни стила си на снимане?
Не съм муха на стената, не съм документалист. Аз съм подстрекател, харесва ми да съм актуален и всичко да е пропито с много енергия.
— Красиви или грозни хора?
Грозните хора могат да бъдат уникални и красиви, а много красиви хора са сред най-грозните, които съм срещал. Харесвам интересни личности със стил.
— Кои са най-големите ти предизвикателства?
В Ню Йорк живеят 8 милиона души. Трудно е да се откроиш, особено в най-ранните етапи на изграждането на кариерата ти, когато имаш малко опит, липса на клиенти и почти никаква работа, която да покажеш. За да останеш отдаден на изграждането на своя собствен стил, силното портфолио, поддържането на взаимоотношенията с клиенти и в крайна сметка да останеш щастлив човек винаги е било предизвикателство. Веднъж щом основата е положена, става много по-лесно и започва да се чувства нормално. Има по-малко напрежение.
— Vogue или Vice?
Vice ми е давал възможности и винаги е бил платформа, благодарение на която целият свят е забелязвал работата ми. Снимал съм на екзотични места по света с някои от най-близките ми приятели и ми е помагал да дам живот и на най-щурите си идеи. Междувременно някои от снимките ми са излизали в международни версии на Vogue, принтирани в малък размер чрез лицензионни сделки. Vogue няма никаква представа кой съм аз.
— Кой е бил най-странният проект, за който са ти плащали?
Ясно е, че това е Vice Magazine! Казах достатъчно.
— Винаги ли харесваш крайния резултат от работата си? Понякога налага ли ти се да правиш компромиси със себе си?
С възрастта, опита и помъдряването си ставам все по-склонен да харесвам крайния резултат от работата си. Компромисите са склонни да се появят, когато клиентът или марката, за които снимаш, подберат кадрите, които не смяташ, че са най-силни. Част от това да бъдеш професионалист е да умееш да правиш компромис със себе си и да се доверяваш на факта, че те знаят какво е най-доброто за бранда им. Случвало се е доста пъти да видя реклами или фотосесии за списания, представени по начин, различен от онзи, който аз бих избрал.
— Препоръчай ни някои имена, на които си струва да хвърлим поглед. Кои са основните трендсетъри в индустрията?
Мисля, че Jason Nocito е някой, който върши страхотно работата си и на когото винаги съм се възхищавал. Що се отнася до трендсетърите — тенденциите се променят толкова бързо, че дори не си струва да ги следвам. Ценя всичко това, но имам по-голям интерес към камерите, светлините, изображенията и всеки, който работи с мен. Стремя се да не се оглеждам много. Знаейки достатъчно за модните тенденции и имайки ясно становище относно това какво е добро и какво е лошо, си е симптом за това, че можеш да оставиш работата си забелязана.
— Какво следва за теб?
Наскоро започнах да работя с агент. Целта е да получа повече комерсиална работа. Също така се надявам, че ще имам време да си взема почивка на брега.
