Владимир Павлов е първият български сноубордист, който се спуска от над 7000 м височина. Огромен фен на спорта и природата, занимава се също и с кайт сърф, планинарство, тенис, дори подводен риболов и какво ли още не. Даже има бронзов медал от национално първенство по крос кънтри с mountain bike.
Страстта му към сноуборда започва още като е на 14 години и в последствие прераства в начин на живот. Силното му увлечение към фрийрайда го отвежда на много върхове в Европа, Кавказ, Памир, Хималаите и дори Иран. Преди пет години стартира собствено къстъм производство на дъски под бранда VP snowboards, което се ражда от нуждата за достъпен борд, отговарящ на изискванията на свободното спускане. Идеята на Владо е да прави малък брой бордове за отбрана група хора, които могат да ги оценят и да ги карат. Проектът му печели много усмивки по лицата на сноубордистите, а за него именно това е важното.
Как реши да правиш бордове?
Идеята се роди преди 5 години заради трудното намиране на дъски, които пасват на това, което аз търся. А като успявах все пак да ги намирам, цените им бяха космически. Затова реших аз да направя такава дъска, да я проектирам, да намеря къде да се произведе, да избера най-качествените налични материали и технологии в света и накрая да се получи нещо почти съвършено по моите критерии. Проучих различни фабрики в Европа, защото качеството тук е много добро. Направих почти всичко сам и с малко помощ от приятели стартирах. Хората, които карат тези дъски, останаха изключително доволни, което мен ме радва, а и ме мотивира да продължавам работата по проекта. Това е и дъската, с която се спуснах от връх Ленин – 7134 м и която карам всеки ден. Като цяло, по-дългата дъска си остава табу в България, което е много голяма грешка, защото хората смятат, че с къса дъска ще им е по-лесно, а всъщност е точно обратното. Така пазарът остава свит, а брандът ми винаги ще си остане къстъм, в много малки количества и в ограничено разнообразие.
Кое те запали по планината?
Винаги съм я обичал, още от дете. Карам ски от двегодишен, а сноуборд – откакто бях на 14. Още от първия завой, който направих, разбрах, че този спорт е моят. И оттогава гоня все девствени терени и планини. Това се превърна в основна страст за мен. А ако искаш хубава линия, трябва да си я изкатериш и спечелиш. Открих, че това едновременно ми харесва и ми е силна страна и започнах да съчетавам сноуборда с алпинизма и планинарството, което ме направи много по-комплексен. След много приключения из Европа и Кавказ отидохме в Иран да караме с приятели, като за мен основната цел беше връх Дамаванд (5671 м), най-високият връх в Близкия Изток. Карахме 7 дни по и около курорти и след това с един приятел изкачихме за два дни Дамаванд, вързахме дъските на самия кратер на вулкана и се спуснахме от върха чак до 2600 м височина. Това ми даде увереност да се пробвам и на нещо по-високо. Това беше връх Ленин, който изкачих и спуснах миналото лято.
Кое е най-голямото предизвикателство, пред което си се изправял?
Най-голямото ми предизвикателство досега е атаката и спускането на връх Ленин. Първо, защото отиваш на място, което не познаваш, и на височина, на която не си бил. Второ, защото е нужна не малка доза късмет и хубаво време. И трето, защото са необходими огромни усилия на тялото и духа, за да направиш нещо подобно. Много е трудно и защото си с огромна 70-литрова раница, носиш и дъска, 10-15 дни катериш, няма как да си починеш качествено, тялото ти страда. Атаката на върха е изключително дълга. Тръгваш от 6000 м и трябва да се качиш на 7134 м по един много, много дълъг гребен. Върхът не се вижда изобщо и нямаш никаква представа дали наближаваш. Там на 6800 м очакваш да го видиш, но всъщност има още един връх и разбираш, че все още си много далече. Излизаш на едно огромно плато, където се отказват огромна част от хората. Аз също имах доста тежка криза, не се чувствах добре, имах физически проблеми, които се пренасят и в психически, видях и неприятни неща и всичко това допринася за една много тежка обща картина. Тогава направих една почивка, надъхах се и разбрах, че мога да го направя. Трябваше да се кача на върха в състояние, което позволява да се спусна по терен, на който няма място за никакви грешки. Реално стъпих на връх Ленин с предостатъчен запас от енергия и преодолях една криза, която никъде в планините не съм изпитвал.
Това ли ти е любимото спускане?
Това е най-значимото ми спускане. В тези условия няма онзи кеф от каране, който можеш да изпиташ например в Пирин и Рила на девствен сняг. Това е спускане на ръба на човешките възможности. Опасността те кара да се чувстваш жив. Спускането преодолява близо 3000 м денивелация, започва от 7134 м и свършва на 4400 м, в които си напълно сам. Взех го за един час с почивките, по време на които планирах маршрута си. Планирането е много важно, защото е страшно стръмно, всичко под теб е лед, десетки и стотици метри лед, има пукнатини, покрити със сняг, и никога не знаеш какво има отдолу, а има и още куп препятствия. Този склон не е по маршрут и никой не може да стигне до теб при евентуален инцидент. Горе “изхвърляш” всичко ненужно, слагаш дъската, щракваш автоматите и си абсолютно фокусиран върху това, което трябва да се случи. Със сигурност това е спускането, което ще помня през целия си живот.
Семейството ти споделя ли тази твоя страст?
Научил съм и жена ми, и сина ми да карат сноуборд и сега карат по курортите, но в никакъв случай на екстремен терен. Синът ми може някой ден да тръгне по стъпките ми, но като се замисля, направо не искам да ходи там, където аз съм бил. За мен беше много важно и ценно да го науча да кара добре, което вече е факт, макар че е само на 8 години, а пък какво ще стане занапред, никой не знае.
Какъв съвет би дал на хората, които искат да започнат свой бизнес?
Най-важното е да вярват в себе си и в това, което правят и да го преследват безотказно. Защото за да направиш нещо специално, независимо дали е бизнес, или дали ще изкачваш някакъв връх, просто не трябва да се отказваш, трябва да напираш постоянно и да имаш вътрешната сила и вяра, че ти го можеш, че това е правилно и че то ще се случи. Има много предизвикателства, които трябва да се преодолеят, трябва да минеш през много критика, дори насмешки, но истината е, че само ти познаваш себе си и можеш да решиш кое е добре за теб и на какво си способен. Определяш си целите, правиш си план за действие и се движиш само напред и нагоре.
Определяш си целите, правиш си план за действие и се движиш само напред и нагоре.
Какво е успехът според теб?
Дори и във високата планина, 50% от успеха е психика и е в главата ти. Доказано е, че мускулите ти могат да спрат да функционират и краката да спрат да се движат, само защото си се обезверил или демотивирал. Първо трябва да познаеш вярната посока, а след това да се научиш да насочваш целия си потенциал в нея. Изисква се доста специална настройка за неизвестното. Трябва да вярваш в късмета си и да си подготвен за момента, когато “птичето кацне на рамото ти”. Рискуваш, даваш напред и това е! Моят проблем в днешния свят е, че аз така и не се научих да измервам успеха в пари, той винаги е бил свързан с реализирането на идеи и собственото ми усъвършенстване.
Какво те мотивира?
За мен цялостното изживяване в планината със сноуборда е велико, това просто ме кара да съм щастлив. Мисля, че всеки трябва да гони и да отделя време за това, което го прави щастлив на професионално или непрофесионално ниво. Ако следваш сърцето си, винаги ще имаш енергия и ще бъдеш мотивиран!
Ако следваш сърцето си, винаги ще имаш енергия и ще бъдеш мотивиран!
Има ли човек, на който се възхищаваш много?
Всъщност нямам точно определен кумир или role model. Не защото съм самовлюбен или нещо такова, а защото смятам, че всеки човек е устроен по различен начин. На мен ми харесват всички хора, които са прогресивни, които правят нещо ново, готови да жертват всичко за този си прогрес в търсене на по-доброто и на себе си.
Имаш ли някакво друго хоби, което не е задължително да се случва в планината?
Пиша. Това пак тръгна покрай планините. В училище българският език и литературата ми бяха много интересни и ми идваха отвътре. Завършил съм История на културата и етнология, което няма нищо общо с днешния свят и изкарването на пари, но ме обогати в степен, която трудно се придобива при прагматично образование. Там също видях, че ми се отдава и спонтанно започнах да пиша покрай планините, а пък на хората взе, че им хареса. И така се започна с пътеписите и този от Иран стана много популярен, а след това и този от връх Ленин. Дори пиша поезия и кратки разкази, но не знам дали ще посмея да ги изкарам наяве. В крайна сметка, имам идеята да издам една книга със събраните пътеписи плюс някои невиждани досега неща.
Какви са бъдещите ти планове?
Отделил съм една година, в която няма да работя официално и в която съм се посветил в организирането и събирането на средства за следваща експедиция, за да стигна до 8-хилядник и да се спусна със сноуборд от над 8000 м. Това не е правено от българин, а специално от този връх не е правено в световен мащаб със сноуборд, а само със ски. Това е връх Шишапангма – 8027 м в Тибет, 14-ият по височина връх в света. Избрал съм маршрут, тренирам здраво, екипирам се и търся един ексклузивен спонсор, който да застане зад мен и зад това начинание, което при успех ще остане в историята завинаги. Честно казано, правя го повече за себе си, това е моя лична цел, но може да се превърне в нещо голямо и в допълнителен стимул за хората около мен, както се случи и с връх Ленин. Това е основната ми цел за 2018-а, а ако не сколасам сега, ще е за 2019-а – вярвам в крайния успех!
