Без да подозирам срещата ми с Rosie, едната половина от Blood Becomes Water, се оказа адски случайна. Стоях на ъгъла на “Витошка” и “Солунска” и точно бях започнал да се притеснявам, че отново съм объркал мястото на срещата, когато Rosie мина заедно със своя приятелка. Повиках я, тя се обърна и първото нещо, което попита беше „А, ама ние днес ли имахме среща?“ Опа. В рамките на трийсет секунди беше решено, че все пак ще отидем за по бира и ще поговорим. „Аз бях тук вчера, чаках ви, но видях един познат и реших да тръгна“. И по-добре, че е тръгнала.
Rosie е само едната половина от Blood Becomes Water – българският фензин*, който събира в себе си оригинални творби на различни независими артисти, обединени под една обща тема. „Определяме темата според това, което ни се прави, а после се свързваме с артисти, които ни кефят“. Всъщност когато са подготвяли един от предните си броеве, Humanimal, Rosie и Raya (липсващата половинка от екипа) са искали да съберат по двама артиста, които да работят върху един общ проект на човеко-животно. Надробили листчета с имената на всички, които ще участват в броя и започнали да теглят чоп. Голямото разочарование в случая било когато накрая останали само две имена – Rosie и Raya. И естествено, както всеки от нас би направил, те избрали по едно име, с което всъщност биха искали да работят и така жребият приключил.
Накарах Rosie да разкаже за Raya, познанството им и фензина. Върнахме се в годините на Myspace, където доста от нас са се запознали с много от настоящите си познати и приятели. Raya се свързала с Rosie, която вече била в Италия да учи сценография, за да си помогне с някакви неща свързани с образованието там. Всъщност двете се сближи едва след като се прибрали в България. Кефили се на подобни издания, но никой не ги канил в тях. „Решихме да сме независими и да си направим собствен фензин“. И да, на пук нещата винаги се получават добре.
Готиното на Blood Becomes Water е не само в творбите представени вътре, а в допълнителното съдържание, което фензинът ти предлага. Вземете настоящия брой Revival например – пълен е със стикери, а ръбовете на страниците са ръчно боядисани в черно. В някой от предните си броеве Raya и Rosie са пускали по някое друго CD с музика, правили са страници с обема на постер и т.н. Любимата ми част обаче е номерирането на изданията в края на всяка книжка – така, че да си знаеш точно кой пореден номер притежаваш.
След двайсет минутното обсъждане на Blood Becomes Water, разговорът без обяснение залитна към музика, фестивали и оцеляването без родителска помощ. И си остана там.
* фензин – издание, създадено от и за феновете на определена тема (Merriam-Webster).
