Тези, които бяха на откриването в DISTRICT знаят, че Berlin Art Prize не е просто награда, a преживяване. Церемонията по награждаването и откриването на изложбата бяха последвани от парти и страхотен line-up от DJ и System 1 озвучителна система, същата като в Berghain.

Those who were at the opening event at DISTRICT know that Berlin Art Prize is not just a prize, it’s an experience. The award ceremony and the opening of the Exhibition were followed by a party with great line-up and System 1 sound system, the same as in Berghain. And indeed, it sounded and felt like it.

Накратко: няма как едно парти да е по-Берлин от това.

In short: it doesn’t get more Berlin than that.

DSCF2721

За трета поредна година Berlin Art Prize награди трима съвременни артисти, базирани в Берлин. Екипът се е утроил от момента, в който започват през 2012 г. Основната идея и философия на екипа е да освободи арт наградите в света на изкуството от техния елитен характер и по този начин да се насочи вниманието на публиката към артистите, тяхната работа и техния ефект в съвременното общество.

For a third year in a row Berlin Art Prize awards three locally based artists. The team has more than tripled from the first time they had the idea in 2012. Their philosophy is to liberate the art prize, as such from its elitist nature and attract the public’s genuine attention to the artists, their work and the impact they have in our contemporary society.

Точно една седмица след събитието се срещнах с Алиша Ройтер, част от основателите на Berlin Art Prize, за обиколка на изложбата, която показва работата на всички номинирани 29 художници. Всички те имат толкова различни стилове, което прави невъзможно да се намери обща тема в работата им. Но точно там е уловката – не е нужно да има обща тема. Всяка една работа е най-доброто от този артист и представлява визията му в най-съвършената й форма.

Exactly one week after the event I met Alicia Reuter, one of the founders of the Berlin Art Prize, for a private tour of the Exhibition. It shows the work of all 29 nominated artists that all have such different styles; it’s impossible to find a common theme. But that’s the thing – there should not be a common theme. Every single work is the best to be shown and is there to represent the artist’s vision at it’s finest.

След обиколката ни, Алиша и аз седнахме да поговорим за изкуството, наградата, как започна всичко и къде са нещата сега.

After our tour, Alicia and I sat to talk about the Berlin Art Prize, how it all started and where are things now.

Алиша е писател и редактор, работеща на свободна практика. Завършила е история на изкуството, с фокус върху съвременното изкуство в САЩ и Европа. Най-силно се интересува от пресечната точката между рекламата и съвременното изкуство.

Alicia is a writer and editor working as a freelancer. She has studied Art History with a focus on Contemporary art in the US and Europe. Her strongest interest is in the intersection between advertising and contemporary art.

DSCF2761
DSCF2736

Как започна всичко

Ние сме четирима основатели – двама артисти и двама писатели. Започнахме да работим заедно, имахме желание да разширим професионалния си мрежа. Тогава се замислихме: “В Берлин има толкова много артисти, как бихме могли да се запознаем с тези извън нашите кръгове?”. Тази година например не познавах никой от артистите, които са част от изложбата. Запознах се с тях чак след номинациите и така всяка година се запознавам с 30 нови артисти, което е доста впечатляващо.

Как се оформи екипът

Идеята тръгва от Юли и Зоуи, които казаха, че искат да направят изложба с артисти, които не познават. Тогава поканиха Софи и мен, и двете писатели, и заедно развихме идеята за наградата. Всичко стана доста по-сложно (смее се) и отне повече от година, за да стигнем до реализация. Само текстовете, които трябваше да изготвим предварително, правилата и изобщо да измислим целия процес беше доста натоварващо. Тогава поканихме най-страхотните хора, за които можехме да се сетим и които познаваме, да са нашето жури. С много от тях работим и до днес.

How it all started

There are four founders, 2 artists and 2 writers, I’m one of the writers. We came together, because we were looking for ways to expand our own circles. And we thought: “There are so many artists in Berlin, how do we get to know some of the ones outside of our normal circles?”. In this year’s exhibition I didn’t know any of the artists beforehand. I met them only after they were nominated and every year I end up meeting 30 new artists which is pretty incredible.

How the team was created

It was Uli and Zoë that said that they wanted to have an exhibition with artists they didn’t already know. And then they invited Sophie and myself, both writers, and all together we sort of went into developing this idea of a prize. So it became a lot more complicated (laughs) and it took over a year to develop the first one. Just all the texts that we had to develop, the rules and then figure out how is it going to work is pretty intensive. Then we invited the best people we could think of, that we knew, to be on the jury. And we have continued working with a lot of them afterwards.

DSCF2807
DSCF2804
DSCF2805

Как екипът се разраства

Винаги сме били отворени към факта, че се интересуваме да работим с нови хора и всяка година се изненадвам, защото тази година станахме 14 човека. Първата година бяхме 4, втората – 6, а сега сме 14. И всички тези хора работя, защото се интересуват от проекта и чувстват, че има с какво да допринесат. Тази година беше невероятна, защото в минали години, боядисвах стени и докато те съхнат, бързах, за да пиша прес-релийз и после обратно към стената. А тази година имаме този невероятен екип! Тази година например Ann-Kathrin, от Bureau N, се грижи за нашия ПР и подкрепя проекта, изпращайки нашите прес-релийзи. Първоначално канехме хората, които познаваме и после хората започнаха да се обръщат към нас. Всичко стана някак много естествено.

How the team is growing

We were always open about the fact that we are interested in having more people work with us and every year I’m amazed, because this year we are 14 people. So 4 in the first year, 6 in the second and this year – 14 people. And all of them are working because they have a passion for the project and they feel that there is something that they can add. In the past I was painting a wall and as the wall was drying I was running to write a press release, then coming back to the wall. And this year, having this incredible team! For example this year Ann-Kathrin, from Bureau N, was doing our PR work and supporting the project by sending out our press releases. First we thought about everyone we knew that could be brought on and then it got to the point that they were coming to us. So it was really organic.

Stef-Heidhues,-“Flag-01-03”-1

Stef-Heidhues,-“Flag-01-03”-1

Автентичност

Със сигурност има много други арт награди, но те често са създадени от частни лица, най-вече колекционери. И да, ние подкрепяме само 30 артисти, което не е много, но така насочваме вниманието към тях, също и с партито, което организираме след награждаването. Всъщност ние правим всичко това, за да обединим всички тези хора и да обединим това в едно Berlin Art Prize общество. Но нямаме модел на друг такъв формат награда, който следваме като пример.

Бъдещето

С мащабите, с които екипът ни расте, мисля, че следващата година ще е различна. Мисля, че ще изследваме още по надалеч самия формат на наградата. Също така какви промени може да внесем, за да дадем още повече както на посетителите, така и на номинираните артисти. В момента обсъждаме една идея, която се надявам да развием в следващите няколко месеца.

До този момент сме номинирали 90 артисти за трите години и мисля, че би било страхотно да имаме платформа на сайта, която постоянно да бъде обновявана с новини какво правят тези артисти. Където да може да следите работата им. Това са голям брой артисти, повече отколкото повечето галерии имат. Търсим и нови партньорства, които да подкрепят артистите.

Authenticity

There are other art prizes, but often times they are initiated by private people, often collectors. And of course we support only 30 artists, which is not a lot, but we can bring genuine attention to them in some ways, with also this whole event that is attached to the Exhibition. Really it’s about bringing all those people together and trying to continue with this Berlin Art Prize community. We don’t really have a model or example of another prize format that we follow.

The future

With our team growing the way it has, I think next year will definitely be different. I think we are going to explore the presentation of the Prize. Also what changes could we make to bring even more people and even more to the people that are nominated. One idea we are discussing right now, which I hope to put into action in the next couple of months.

At this point we have 90 artist that have been nominated for the Prize and I think it could be great to have a platform on our website to be constantly updated on what those 90 artists are doing. Where you can follow the nominees. Which is a lot of artists, it’s more than most galleries have.
We are also looking up at different partnerships, which would help to support artists as well.

Wanda-Stolle-'Sinus,-2014

Wanda-Stolle-‘Sinus,-2014

Julien-Weber-'the-tourist',-2015

Julien-Weber-‘the-tourist’,-2015

Процесът

В началото на годината, когато стартираме, отваряме платформата за предaване на работата. За да разпространим новината, ни помагат много от нашите медиjни партньори. BPigs или Berlin Art Link, а също и Mit Vergnuegen. Също така се свързваме с всички хора, които са участвали предишни години. Така започваме да получаваме портфолиа. И най-забавното е, че в последните 48 часа получаваме повече от 800 портфолиа. След крайния срок си отделяме няколко дни да свалим всичко. След това, някой, който не е част от екипа, преименува всичките файлове и слага просто един номер. Тогава започваме наистина да разглеждаме работите.

Селекцията

За около месец, по време на много много дълги срещи, мисля че последната продължи около 14 часа, гледаме всички изпратени работи и ги свеждаме до 120–150 портфолиа. Тогава ги слагаме в категории и след това се провежда първата среща на журито. В края на този ден имаме 30 номинирани артисти и, разбира се, тогава си правим прекрасна вечеря всички заедно! След това номинираните артисти са поканени да представят своята работа пред журито. Тази година всички срещи се проведоха тук в DISCTICT и така един цял ден инсталирахме и деинсталирахме работата на всички артисти. В този ден журито избира носителите на наградата, както и точно кои творби ще присъстват на изложбата.

The process

At the beginning of the year, when we fully launch, we put out a call for submissions. For that we get a lot of help from different media partners. BPigs or Berlin Art Link or also Mit Vergnuegen they all help us get that word out there. We also contact all the people that have submitted work before that. Then we start getting portfolios. And it’s funny; it’s always in the last 48 hours that we get 800 or something portfolios. After the deadline we take a couple of days to download them. Afterwards someone, that is not part of the team, does the selection, goes through all of them, erases the name of the artist and instead puts a number. That is when the actual looking at the portfolios begins.

The selection

Over the course of one month, through very, very long sittings, I think the last one was 14 hours long, where we look at them and we get it down to 120 to 150 portfolios. That is the moment when we put them into categories. That’s when the first jury sitting is. At the end of that day we have 30 nominees and we afterwards all of us have a nice dinner, of course. The artists then are asked to bring their work to show to the jury. This year we had the meetings here at DISCTICT and over the course of one day we installed and de-installed all of the work that has been brought here. This is the moment that the jury decides on the winners and they also choose the specific works that they want displayed in the exhibition.

Maria-Anwander-“My-Most-Fabvourite-Art”-2004-–-ongoing

Maria-Anwander-“My-Most-Fabvourite-Art”-2004-–-ongoing

Julien-Weber-'the-tourist',-2015.1-

Julien-Weber-‘the-tourist’,-2015.1-

Победителите

Така след тези две срещи на журито имаме имената на победителите, които трябва да пазим в тайна. Нещо много впечатляващо е, че никаква информация за артиста не е дадена на журито. Затова последните две години например, когато гледат дадена работа, започват да си създават информация “Това е произведение на 23-годишна жена.”. Но тази информция всъщност не е там. През последните две години изобщо не бяха на прав път, защото произведението е от 50-годишен мъж. Това показва колко силно всъщност разчитаме на тази информация, за да отсъдим нещо.

Тенденциите

Много е интересно, миналата година имаше много керамика. Тази година имаше много дигитална и пост-дигитална продукция. Така че, да, забелязват се тенденции, случващи се в света на изкуството. Така се появяват и някои от силно впечатляващите произведения като “eStamina”.

The winners

So, yeah, after those two jury sessions we have the names of the winners that we have to keep a secret. What is really fascinating is that the jury will look at a work and because they receive no information on the artist, they start to look at the work and they start making up information about them, like: “That piece iс probably made by a woman, probably 23 years old.” So they kind of try putting this additional information to the work that’s not there. And the last two year it has happened that have been completely off when the work turns out to be from a 50 year old man. So this shows how much we rely on that information to make a judgment.

The trends

It’s very interesting, last year there seemed to be a lot of ceramic work submitted. This year there was a lot of digital or post-digital work. So you do notice trends that are happening in the art world. And then out of that you see some really extraordinary pieces like “eStamina”.

Emmy-Skensved-&-Grégoire-Blunt-“eStamina”,-2015

Emmy-Skensved-&-Grégoire-Blunt-“eStamina”,-2015

Emmy-Skensved-&-Grégoire-Blunt-“eStamina”,-2015-1

Причината

Ние се борим за подкрепа. Борим се за това да дадем на всички еднакви възможности. Ние не правим тази оценка на стойността на работата, само защото артистът е известен. Начинът, по който една творба се гледа, трябва да е много чист. Само защото един артист е известен, не означава, че последното му произведение е все така добро. Мисля, че се борим също така за идеята да събираме едно общество, което е настрана от формалната атмосфера на повечето арт награди.

Арт общността

Мисля, че в Берлин има много малки групи, които понякога се припокриват. Няколко човека от едната група, познават няколко от другата група. Но както казах, аз не познавах нито един от артистите от тазгодишната изложба и точно това е целта, да съберем тези общества. Но също така и да доведем куратори и собственици на галерии до тези артисти. Вече сме правили не малко обиколки на изложбата за куратори, които се интересуват от работата и артистите. Ние сме тук, за да отговорим на техните въпроси. Така че, да, мисля че партито, цялото събитие, музиката, създават това общество. Зад кулисите, всяка година организираме и пикник за всички номинирани артисти от всички години и това е шанс за хората да създават професионални отношения. А с някои от тях дори станахме много добри приятели.

The reason

We are fighting for support. We are fighting for giving everybody the same opportunity. We don’t do this value judgement just because the artist is really well known. It should be a really clean slate the way an artwork is approached. Just because an artists is famous doesn’t mean that their newest stuff is still good, because their last stuff was good. I think we are also fighting for this idea of bringing together this community and getting away from this really formal atmosphere.

The art community

I think in Berlin there are mostly small groups that sometimes overlap. So couple of people of one group know а couple of people from the other group. But as I said, I didn’t know any of the artists in the exhibition before it and it is about bringing those communities together. It is also about bringing curators or gallerists to those artists. We do quite a few tours for curators that they contact us and are interested in hearing more about the work and the artists. We then support the artists by being here and explaining their work to those curators. So yes, I think also the party and the event itself, the music, bring them all together. Sort of behind the scenes we also do this pick-nick, where we invite all the nominees of all the years and that’s a nice chance for people to connect. And we have also become really good friend with some of the artists.

Emmy-Skensved-&-Grégoire-Blunt-“eStamina”,-2015-1

Emmy-Skensved-&-Grégoire-Blunt-“eStamina”,-2015-1

П.С.

Това, за което най-много се вълнувам е възможността, която ни се отдава да променим нещо. Аз съм изключително благодарна на всички нови попълнения в нашия екип и съм много развълнувана какво те искат да се случи следващата година сега, когато са преминали през целия процес на работа, да допринесат за промяна. Това ме вълнува най-много, да чувам нови идеи, да виждам как наградата може да се промени, да виждам как ние можем да се разрастнем и да предлагаме целогодишна подкрепа на артистите.

Победителите тази година са Rike Horb, Julian Weber и Miriam Yammad. Те печелят парична награда и покана в лятната резиденция на Berlin Art Prize в Гърция.

P.S.

I think what I am most excited about is the opportunity that we have for things to change. I am very grateful to all of the new team member and I am really excited about what they want to happen next year now they have been through the full process, to put their input on what could we change. And that’s what excites me the most, hearing the new ideas, seeing how the Prize can change, seeing how we can grow and do round-year support.

The winners this year are Rike Horb, Julian Weber and Miriam Yammad. The winners also win a cash prize and are invited to an art residency in Greece.