“PRAKTRIK е студио и марка концентрирана върху “практични трикове”. Всички мебели са вдъхновени от самозаключващи се механични пъзели.”

Това са първите две изречения в секцията “За нас” в сайта на PRAKTRIK, които кратко и ясно задават темата на това интервю. Петър Захаринов е продуктовият дизайнер на студиото. Първоначално замислени като архитектурни елементи за къщи, а в последствие превърнати в мебели, всички части стоят непоклатимо без нужда от лепило и пирони. Именно специалните сглобки на самозаключващите се пъзели правят това възможно, макар и понякога да костват на Петър проблеми с гаджето, понеже умът му решава пъзели. Петър дори успява да обзаведе изцяло една панелна гарсониера в София с PRAKTRIK продукти и да превърне ограниченото й пространство в едно многофункционално жилище.

Praktrik-09
Praktrik-08
Praktrik-07
Praktrik-06
Praktrik-05
Praktrik-04
Praktrik-03
Praktrik-02
Praktrik-01

Ти си?

Най-вече архитект, въпреки че в последно време (три години) не се занимавам с архитектура, но начинът на мислене, който съм формирал през годините, е най-близък до архитектурата.

От друга страна колкото повече време минава, толкова повече започвам да мисля като дизайнер за това да кажем, че съм 20% дизайнер (с тенденция да стават повече) и 80% архитект.

По-лесно ли е да се работи в екип?

Със сигурност е по-лесно да се работи в екип. В случая сме си разделили функциите – аз се занимавам с дизайн, а Делян Спасов поема повече комуникационната страна на дейностите, както и дизайна на сайта. Със сигурност е добре да имаш човек, който да ти помага. Не всеки е добър във всичко.

Къде твориш?

Вкъщи. Преди една година се преместих в един апартамент, в който си направих обзавеждането сам. Решихме да използваме апартамента за снимане. Може би даже си виждал едно видео, което наскоро направихме за него.

Къде намираш вдъхновението си по принцип?

Обичам да ходя на планина, по къмпинги и разни такива места. Там често пъти ме обхваща такъв творчески период и започвам да мисля някакви неща и да ги разработвам на ум. Колкото и тривиално да звучи природата е среда, която ме стимулира. Нямам предвид, че се вдъхновявам визуално, а по скоро като преживяване споделено с група приятели, като усещане. Самата атмосфера е емоционално зареждаща.

Кое те вдъхнови да използваш самозаключващите се механични пъзели? Материалите, формите, симетрията или елемента на игра?

Първото вдъхновение дойде всъщност от един съвсем различен пъзел – Jacob’s Ladder Puzzle. Правехме тиймбилдинг в Гърция с бившите ми колеги и видях това нещо на едно пристанище. То е като играчка. След това, тъй като ми хрумна, че може да се използва за някакви архитектурни цели, търсих информация за него и попаднах на самозаключващите се пъзели. Така тръгна всичко.

Първоначално ме грабна повече геометрията и принципът на сглобяване, защото това, което беше интересно за мен, е че често пъти някои от тези сглобки изглеждат абсолютно невъзможни и има известен мистичен елемент, който е един вид игра с възприятията на хората. Мислиш си, че това е нещо невъзможно, в следващия момент започваш да движиш всичките части едновременно една спрямо друга и той се разглобява.

Хубавото на тези пъзели, е че имат този интерактивен елемент. Интерактивността става все по важна за дизайна, така както и в архитектурата. Вземи дори open source или crowd fund, всички тези неща са малко или много вид интерактивност на по-високо ниво. Има интерактивност между консуматор, проектант и човек, който създава. Интерактивността ще навлиза все повече и повече в живота ни.

От какво значение са (за теб и за потребителя) материалите, които използваш за създаването на своите проекти?

От голямо значение. До сега сме се старали да използваме колкото се може повече естествени материали като букова и дъбова дървесина. Дървесината трябва да е твърда, защото някои от тези сглобки изискват, грубо казано, леко насилие. Особено ако говорим за колекцията Импосибъл. Иглолистната дървесина няма добри механични качества и има опасност да се счупи. Също използваме буков шперплат. Проблемът при шперплата е че той съдържа формалдехид, а за съжаление в България не се внася или произвежда шперплат, който не съдържа формалдехид.