Както казва великият Франк Лойд Райт “Всеки добър архитект трябва да бъде и поет – да интерпретира своето време, своите интереси и своето поколение”. Като гледаме илюстрациите на Слав Витанов за Stinky Socks, можем да предвидим само светло бъдеще за него като архитект.

Слав държи всичко, което създава, да показва него и многото му интереси, да бъде “чил” и да се прави с хора със сходни виждания. “Иначе просто не работя с тях”, категоричен е той. Вижте как живее един скейтър-илюстратор-архитект с необичаен дневен график и уникален графичен, бихме казали поетичен, стил.

As the great Frank Loyd Wright says “Every architect is – necessarily – a great poet. He must be a great original interpreter of his time, his day, his age.” When looking at the illustrations of Slav Vitanov for Stinky Socks, one may predict nothing but a bright future as an Architect.

Slav wants to implement his multiple interests into everything that he does. It also has to be made “chill” and created with people with similar vision. “Otherwise I just don’t work with them” he says. See how a skater-illustrator-architect lives his unusual day and how he delivers his poetic and unique style.

Slav Vitanov

Интересуваш се от скейт много преди да дойдат архитектурата и илюстрацията. Какво влияние ти оказа това?

Започнах да карам сравнително късно – на 15 години. Баба ми даде пари за рождения ден и си купих дъска. Снимахме много, понеже не се занимавах много с училище и скейта ми беше единствено в главата. Тогава бях в строителния с архитектура, което не съм много сигурен дали беше добро, или лошо решение – беше много изгърмяно училище пълен ужас, фул с чалгаджии и всякакви фешъни. Не ми допадна, но там се запознах с един драскач, който рисуваше много и аз също рисувах, така че много бързо станахме най-добри приятели и си рисувахме всеки ден и графити и други неща. Малко след като завърших Киро Испанеца ми каза “Хайде ела, ще цъкаме скейт в Кьолн, ще живеем заедно”, което ми се стори по-примамливо от София.

Сега вече предимно рисуваш? Какво те вдъхновява?

Опитвам се да бъда себе си и да изразявам характера и интересите си чрез стила си. Най-голямото ми вдъхновение е приятелката ми Марина, която с това се занимава. От нея съм научил много неща за света на илюстрацията и като цяло за живота. А вдъхновението си го събирам от всякъде. Постоянно разглеждам блогове и социални мрежи за креативни хора. Dieter Rams е един от най-големите за мен.

Някои от блоговете, които следя, са на тема наука, технологии и архитектура. Едни от любимите ми страници са Behance и Totemize.

Германия влияе ли ти?

Всъщност не мисля че националността играе толкова голяма роля в наше време в изграждането на чувството за естетика на хората. То е по-скоро ефекта от медиите, рекламите и всичките лайна, от които се интересуват хората.

Затова не гледам телевизия. Още на около 16 спрях. Имахме кабелна телевизия, която всъщност крадяхме от съседите, но с брат ми гледахме само Cartoon Network. А то не се брои за телевизия според моята идея за телевизия.

Даже в интернет си имам AdBlocker.

Мога да ви напиша кратко есе, ако искате, за това как рекламите изкривяват разбиранията на съвременният човек за света, красота и т.н.

You’ve been interested in skateboarding many years before getting into architecture and illustration. What influence did all this have on you?

I began skateboarding a bit late – at the age of 15. My grandmother gave me money for my birthday so I bought a skateboard. We were filming a lot. I wasn’t much into school those days, skateboarding was the only thing in my mind. During that time I was studying architecture in the High school of Engineering. I am not sure whether it was a good decision or not. It was a nightmare – full of fashion victims an chalga fans but it was the reason why I met with a friend who was doing graffiti. We became friends quickly and started hanging out and doing some art together.

It was that moment when Kiro the Spanish told me: “Come live in Aachen with me. We’ll skateboard in Cologne.” That’s why I came here – it was the closest place to Cologne from all the universities that I could get in.

Now you are mostly drawing? What inspires you?

I am trying to be myself and to express my character and interests through my style. My greatest inspiration is my girlfriend – Marina, who is also an illustrator. She taught me a lot about art itself.

About the inspiration – it is everywhere. I am constantly looking at blogs and social networks for creatives – Dieter Rams is one of the greatest for me – although he is more into the design theme. I am also following blogs about natural science, technologies and architecture. And this.

Do you think living in Germany made your style the way it is now?

Actually, I don’t think that nationality shapes people’s aesthetics. The effect of media, advertising and all the crap that flows from everywhere is what matters.

That’s why I never watch television. I stopped when I was 16 or something. We used to have cable TV (we stole it from the neighbours), but me and my brother used to watch only Cartoon network. Which doesn’t count as TV, if you ask me.

I even have an AdBlocker in the Internet.

I can write a short essay about how advertising and TV dissolve current people’s understanding of beauty, and the world itself.

Slav Vitanov

Доколкото те познаваме, си нощна птица. Кога работиш най-добре?

Обичам спокойствието на вечерта. Имаше един период в средата на зимата, когато ходих на университет само по 1-2 пъти в седмицата. Тогава си лягах между 7 и 9 сутринта и ставах в 5-6 по тъмно. Беше доста продуктивен период от живота ми. Просто няма кой да ме безпокои вечер и не се чувствам тъпо, че седя сам у дома на компа.

На каква музика рисуваш?

В момента трипвам на разни безизвестни артисти в SoundCloud. Като цяло съм адски отворен към новости и слушам всякакви неща, но клоня към по-psychedelic и ambient стиловете. Когато карам скейт, слушам рап. Тук можете да чуете внимателно подбраната ми SoundCloud колекция: soundcloud.com/slavslav/likes.

Как се намерихте със Stinky?

Всъщност си бях говорил доста с Христо покрай Ashbury и след известно време той някак си се е сетил за мен. Всъщност не се бяхме виждали никога на живо. Цялата схема се разви през интернет, което беше странно, но знаех, че са сериозни и веднага се съгласих. Хареса ми целия вайб, който създават покрай фирмата… На кратко локалният продукт оставя по-малък отпечатък върху природата и също така си има душа. Хареса ми и това, че се държат естествено и приятелски и отделят внимание на визуализацията, което също е безкрайно важно според мен. Видеата са на световно качество, което не мога да кажа за нито една от останалите бг скейт компании.

As far as we know you, you are not a morning person. When is the best time for you to work?

Yes, I like the quiet night hours. There used to be a period during the winter when I only visited the university one or two times a week. I went to bed at around 7 and 9 in the mornings and woke up around 5 – 6 in the evenings, at dark. It was such a productive period. It’s just that there is no one to bother me in the night and I don’t feel bad sitting alone on my computer.

What kind of music do you listen when you are making illustrations?

Haha, at this very moment I am tripping at some totally infamous artists in SoundCloud. I am open to new stuff so I am listening to any kind of music – mostly psychedelic and ambient. When I am skateboarding, I listen to rap. You can listen my carefully selected SoundCloud collection.

How did you meet up with Stinky?

As a matter of fact I had spoken to Hristo a lot around that Ashbury thing and then he kind of thought about me. Actually, we haven’t met live before that. The whole thing happened online, which was weird, but I knew they were serious so I said yes right away. I liked the vibe around the company…

What I also like is that it’s a small brand and small companies and brands have more soul. And they care about the visual part of the presentation, which is really important. The videos are also world-class made which I cannot say about any other Bulgarian skateboard company.

Slav Vitanov

Лесно ли измисли опаковките на Стинки? Какви трудности срещна?

Най-трудни ми бяха първите една две опаковки, защото нямах ясна идея за композицията и какво точно искам, веднъж след като дефинирах стила и композицията всичко се нареди. Най-лесно ми беше да направя една опаковка, която все още не е в производство. Креативните блокади са най-големите трудности.
Обикновено си скицирам в скечбука или на разни хвърчащи листи, без да си давам много зор да правя всичко красиво, опитвам да измисля идеята. После сядам на компютъра и я разработвам. Aз съм много твърдоглав и взискателен, когато става дума за нещата, които правя.

Какво би променил в тях?

Бих променил цветовете на фоновете на първите три. Също така бих ги опростил доста. Всъщност, ако трябва да съм честен, изобщо не съм щастлив с илюстрациите. Провалих се… :)


Следи Слав в Behance или Tumblr.

Did you come up with the illustrations easily? What difficulties did you meet?

The first two were the hardest because I didn’t have a clear idea what do I want. After I defined the style and the composition – it all came into place. The easiest one was a package that actually didn’t come to life.

Usually I make sketches on my sketchbook or on any other piece of paper I find around me. I don’t bother if it is not nice and clean one, but I just try to come up with the idea. Then I sit on my computer and develop it. I am really hard on myself, when it comes to the illustrations I make.

What would you change about them?

I would change the colors of the first three. Also I would simplify them a lot. To be honest, I am not happy with the illustrations at all. I suck. :)


Follow Slav on Behance or Tumblr.

Stinky

Stinky

Slav Vitanov